„Автор, ножица, хартия” ~ Съвети за пишещите хора

В своята книга „Автор, ножницы, бумага. Как быстро писать впечатляющие тексты”, руският журналист, редактор и писател Николай Викторович Кононов споделя своите творчески принципи и дава професионални съвети на пишещите хора. Според него, не е нужно да си благословен от небето, за да овладееш магията на словото. Истината е, че небето е щедро за всеки от нас и всички ние носим творческата искра в себе си, която може да се разгори, ако успеем да угасим неувереността и бездействието.

(The Passion of Creation, 1892, by Leonid Osipovich Pasternak)

Езикът е отражение на опита. Всеки от нас има своята социална и интелектуална история. Живели сме при определени обстоятелства, чели сме дадени книги, били сме под влиянието на конкретни хора и всичко това е останало в нас. Не бива да се срамуваме от собствената си история. Именно тя определя мисленето ни, създава езика ни и различните възгледи върху ситуациите, реакциите, начина да изразим себе си.

Помислете върху историите, които искате да разкажете, определете за кого и за какво ще пишете, определете жанра. Изберете героите. Читателите трябва да бъдат заинтригувани още с първия абзац. Дайте обещание за нетривиална история и интересни герои.

Събирайте материали, изучавайте всички достъпни източници. Важна част от подобно изследване са интервюта, личните срещи с участници в събитията, хора, познаващи героя, или самия герой. Бъдете любопитни.

Да изгуби любопитството си – за автора това е равносилно на професионална смърт.

(Portrait of a Man Writing in His Study, 1885, by Gustave Caillebotte)

Изяснете точните детайли на света, който създавате. Конструирайте от тези детайли нова реалност. (един от най-големите майстори в това е Джеймс Джойс)

Напишете подробен план по глави. Следвайте го. Означете основната линия на повествованието. Това ще ви помогне да избегнете отклоненията, превключването на второстепенни, незначителни сюжетни линии.

Покажете еволюцията на героя чрез събития, не чрез разсъжденията му. Помнете принципа „Show, do not tell”. Какво означава това – представете живата картина, как действат героите, а не как разказват какво преживяват.

Мислете като драматург. Драмата се състои от три части – завръзка, кулминация и развръзка. Ако пишете разказ или повест, те трябва да присъстват във всяка глава. След завръзката, действието започва да се развива. До кулминацията то трябва да преживее минимум 3 драматургични върха (героят планира едно, събитията се развиват другояче).

Учете се от най-добрите. Анализирайте творбите на великите майстори на словото. Как писателят създава новия художествен свят? Как въвежда героите в текста? Как героят оживява, превръща се в пълнокръвен човек, когото обичаме или ненавиждаме?

(The Poor Poet, 1837, by Carl Spitzweg)

Търсете своя стил. Когато го откриете, работете върху него. Това, как вие размишлявате, е уникален процес, пренесете своята индивидуалност върху листа.

Стилът е средството, подчинено на творческата необходимост, замисъла. Стилът може да се мени по усмотрение на автора, за да обслужва пълноценно темата на текста.

Четете речници. Учете нови думи. Играйте си със синонимите.

Избавете се от излишните думи и неясните формулировки.

Пишете всеки ден! Геният се ражда, но блестящият професионалист трябва да  създаде себе си.

Източник: monocler.ru
Картини: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK