Висш френски аристократ, писател, юрист, социолог. Макар успял романист, Монтескьо става известен най-вече като историк-философ и държавен мислител. Той е един от основоположниците на френското Просвещение, за което са характерни вярата в разума, доверието в науката и рационализма. Първия си литературен успех Монтескьо постига с публикуването на своите „Lettres persanes” („Персийски писма“, 1721 г.) – сатиричен роман, разобличаващ абсурдността на съвременното общество. Най-значимото му произведение, трактатът по политическа теория „За духа на законите“, е публикуван анонимно през 1748 г. и бързо се сдобива с голяма популярност. През 1751 г. Римокатолическата църква забранява творбата на Монтескьо и заедно с други негови произведения я включва в Индекса на забранените книги. Недолюбван във Франция, политическият трактат на Монтескьо получава огромно одобрение в останалата част на Европа.
(1689 ~ 1755)
Ако искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са.
Големите подлости се правят от омраза, малките - от страх.
Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.
Властта корумпира, а абсолютната власт покварява абсолютно.
Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички.
Принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духът на равенство, но и тогава, когато духът на равенство се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за свои властници.
Тези, според които сляпата съдба е създала всички явления в света, казват всъщност една голяма нелепост, защото какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа съдба би могла да създаде разумни същества.
Всеки народ заслужава съдбата си.
Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея.
Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч.
Аз наблюдавам и не съдя; аз разсъждавам за всичко и не критикувам нищо. Всеки може да търси и да хвърли няколко лъча светлина, без да има претенцията да бъде реформатор.
В стремежа към остроумие често се казват само глупости.
Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна - сто хиляди такива.
Надутостта е щитът на глупците.
Липсата на дълбочина на мисълта обикновено се компенсира с дължина.
Страхът кара хората да се отбягват един друг, но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага почват да се сближават.
Финансистите подкрепят държавата както въжето - бесилото.
Всеки гражданин трябва да може да умре за отечеството, но никой не е длъжен да лъже заради него.
Изображения: ThoughtCo, Le Salon Littéraire