СТЕНДАЛ и неговите уроци по любов

„Най-добрият му наставник бе любовта” ~ Ромен РОЛАН

Чувствените откровения на големия френски творец Анри Мари Бейл, подарил на читателите си страст и любов, в червено и черно.

(Stendhal by Louis Ducis, 1835)

Какъв бях, какъв станах. Трудно ми е да кажа.

Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов.

В обществото трябва да се влиза с дуел.

Изкуството съществува, за да утешава.

На този свят има само две нещастия - несподелената страст и опустошаващата тъга, която предизвиква тя.

Удоволствията на любовта винаги са пропорционални на нашите страхове.

За жената, олицетворение на общественото мнение са първият срещнат глупак или първата лицемерна приятелка, която се обявява за негов верен изразител.

Чувствителността му към собствените грешки бе трагична особеност на неговия характер.

Най-искрените ни желания винаги са егоистични.

Вечер в салоните влюбените играят жалка роля, защото в очите на жените мъжът има талант, и власт само когато, за да ги спечели, не проявява към тях по-голям интерес, отколкото към партия билярд.

Колкото повече ни харесват, толкова по-малко истински сме харесвани.

За една жена да бъде напълно искрена, е все едно да се покаже пред хората без дрехи.

Разбирам, че една жена ми харесва, когато се смущавам в нейно присъствие и не зная какво да и кажа.

Красотата не е нищо друго, освен обещание за щастие.

Погледите са голямото оръжие на благонравното кокетство.

Достатъчно е да си помислите за някое съвършенство, за да го откриете в онази, която обичате.

Единствено страстите вдъхват живот на изкуството.

Никой лекар  не знае такова силно целебно средство за едно изнурено тяло, за една изнурена душа, каквото е надеждата.

За сърдечната наслада и за любовта е нужна самота, но за да успееш, са нужни светски познанства.

В музиката интонацията на думите има много по-голямо значение от самите думи.

Според Алвиза дързостта да напишете любовно писмо, на жена която обожавате и която гледайки ви нежно, се кълне, че никога не ще ви обикне, е непростима липса на такт.

В любовта равносметката е такава, че онова, което си имал и изгубил винаги надхвърля това, на което можеш да се надяваш в бъдеще.

Благоразумие, благоразумие! Ето с какво проглушават ушите на бедния влюбен.

Току що сме видели жената, която обичаме и образът на всяка друга разстройва зрението, причинява физическа болка в очите.

Да бързаме да се наслаждаваме, минутите ни са преброени, часът, който прекаран в скръб, не отдалечи смъртта от мен. Да работим, защото работата е майка на удоволствието, но никога да не се поддаваме на скръбта.

Само глупакът разтваря книга, когато е щастлив.

Не вярвам на нито една силна страст до момента, в който тя не се издаде с нещо смешно.

Всички големи страсти са боязливи и суеверни.

Човешкото сърце е способно да изживява наведнъж само една голяма страст.

В изкуството както и в политиката, никога не е безнаказано насилието над природата на нещата.

Физическото удоволствие като нещо естествено е познато на всички, но нежните и страстни натури му отреждат само второстепенна роля. И ако такива същества изглеждат смешни в салоните, а светските хора често им причиняват страдания, то в замяна те изпитват удоволствия, напълно недостъпни за сърцата, които бият единствено от суета или за пари.

Да разсъждаваме мъдро преди да вземем решение, но веднъж решили, да не се отмятаме никога.

Музиката предизвиква у нас нежни съжаления, доставяйки ни видение на щастието. А да ти покажат щастието макар и на сън, е почти като да ти вдъхнат надежда.

Изображения:  Stendhal by Louis Ducis, 1835 , commons.wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност