В едно от писмата си Достоевски споделя, че чрез романа „Идиот” иска да възкреси християнското учение за Божията милост, която може да бъде осъзната само чрез смирение. Неговият герой княз Мишкин е положително прекрасен човек, отнасящ се с любов и смирение към всички близки хора, искрено желаещ на всички добро, прощаващ и оправдаващ всички. Но той не само не е способен да измени света и да помогне дори на неколцина свои ближни, но донася в света единствено мъка и трагедия. Околните възлагат нему всичките си упования, надяват се, че той ще ги спаси. Но да спаси всички може само Бог, и да спаси не с всеопрощение и одобрение, а с посочване на пътя за очистване от собствените грехове и чрез благодатната божествена помощ по този път. Романът „Идиот” на Достоевски се превръща в една от най-унищожителните, завладяващи и забележителни книги, писани някога.
За децата, с думите на княз Мишкин от „Идиот” на Достоевски.
(Илья Сергеевич Глазунов. Князь Мышкин, 1956, Иллюстрация к роману Федора Достоевского „Идиот”)
Там… там имаше винаги деца и аз прекарвах цялото си време с деца, само с деца. Това бяха децата от селото, цял орляк деца, които ходеха на училище. Не че ги учих; о, не, за това си имаше учител Жюл Тибо; да речем, помагах им в учението, но повечето си прекарвах времето между тях и целите ми четири години минаха така. И не ми трябваше нищо друго. Всичко им казвах, нищо не криех от тях. Бащите и роднините им ми се разсърдиха, задето децата в края на краищата не можеха да минат без мене и все се трупаха около мене, а учителят дори ми стана най-големият враг. Мнозина ми станаха там врагове, и то все заради децата. Дори Шнайдер ме кореше. И защо толкова се бояха?
На детето може всичко да се каже – всичко; винаги съм се чудил колко зле големите познават децата, а бащите и майките дори собствените си деца. Нищо не бива да се крие от децата под предлог, че са малки и че е рано за тях да знаят. Каква тъжна и злополучна мисъл! И колко добре самите децата забелязват, че бащите им ги смятат за много малки и неспособни нищо да разберат, когато те всичко разбират.
Големите не знаят, че детето може да даде извънредно важен съвет дори по най-мъчния въпрос. О, Боже! Когато ви гледа една от тези хубави птички, доверчиво и щастливо, просто ви хваща срам да я излъжете! Аз ги наричам птички, защото няма на света нищо по-хубаво от птичката. Впрочем мене ми се разсърдиха всички в селото главно поради един случай… а Тибо просто ми завиждаше; отначало той все клатеше глава и се чудеше как така децата разбират всичко от мене, а от него почти нищо, а след това почна да ми се присмива, когато му казах, че ние двамата няма да ги научим на нищо, а по-скоро те ще ни научат. И как можеше да ми завижда и да ме клевети, когато сам живееше сред децата! В контакт с децата душата се лекува…
От „Идиот”, Фьодор Достоевски, изд. „Народна култура”, София, 1960
Илюстрации: Илья Сергеевич Глазунов. Князь Мышкин, 1956, Иллюстрация к роману Федора Достоевского „Идиот” - fedordostoevsky.ru
