Най-големият страх на съвременния човек е страхът от другия ~ Лоран ГУНЕЛ

„Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.“

Лоран Гунел е френски писател и психолог, роден през 1966 година. Експерт по личностно развитие и невролингвистично програмиране, преподавател в Университета в Клермон-Феран, изследовател, лектор, консултант, автор на книги. Става консултант по човешки взаимоотношения и упражнява професията в продължение на над 15 години. Написва първия си роман през 2006 г., след загубата на баща си и преди раждането на първото си дете. Романът „Човекът, който искаше да бъде щастлив” е публикуван през 2008 г. и става бестселър, издаден на 25 езика по света. Вторият му роман „Бог винаги пътува инкогнито” от 2010 г. също е международен бестселър. Удостоен е с наградата за „Корпоративен роман”, давана на писатели, презентиращи живота си по време на работа.

Да кажем, че има хора, които наистина нямаме желание да обичаме. Останал съм даже с впечатлението, че те правят всичко възможно да не бъдат обичани! Някои са лоши, защото самите те не се обичат. Други пък са трудно поносими, защото са много изстрадали и искат да си го върнат на целия свят. Трети са били предадени и смятат, че ще се защитят, като се държат неприятно с околните. Има и такива, които са толкова разочаровани от хората, че са затворили сърцата си с убеждението, че ще бъдат недосегаеми за обидите, ако не очакват нищо. Намират се и егоисти, които са сигурни, че всички останали са като тях, затова вярват, че ще са по-щастливи, ако изпреварят другите. Общото при всички гореизброени хора е, че ако проявите към тях любов, ще ги изненадате, тъй като ще ги сварите неподготвени.

Впрочем повечето отначало отказват да повярват, толкова невероятно им се струва. Ако упорствате и успеете да го докажете, например като действие, без да очаквате нищо в замяна, може да промените представите им за света и отношението им към вас. По – лесно е, ако знаете, че между тези хора има нещо общо, и то е положителното намерение, което е в основата на всяка тяхна постъпка. Те смятат, че това, което правят е най-доброто, бих казал, единствено възможното. Затова дори ако постъпките им могат да бъдат критикувани, мотивите за поведението им обикновено са разбираеми.

За да можем да обичаме такъв човек, трябва да се абстрахираме от неговите постъпки. Да си кажем, че независимо от омразното му поведение, някъде, в някое кътче дълбоко в душата му, без той да подозира, се крие нещо добро. Ако успеем да го доловим и ако го обичаме, ще му помогнем да влезе във връзка с това малко добро нещо  в самия него.

Както знаете, любовта е най-добрият начин да променим другия. Ако пристъпите към някого, укорявайки го за постъпките му, ще го накарате да се заинати и да не се вслуша в аргументите ви. Ще се почувства отблъснат и на свой ред ще отблъсне вашите идеи. Ако обаче подходите към него с убеждението, че макар думите или постъпките му да са лоши, в душата си той е един добър човек, че всъщност е имал добри намерения, вие ще го накарате да се отпусне и да се отвори към това, което искате да му кажете. Това е единственият начин да му дадете възможност да се промени.

Аз съм абсолютно убеден, че дори у хора, които всички биха определили като лоши, има нещо добро. Но то е толкова мъничко, че често самите те не знаят, че го имат. И това, което е много забавно понякога, е да ги накараме да го открият. И ако насочим вниманието към това добро, както и тяхното внимание, в този момент то ще се разшири.

Не помагаме на хората да се развиват, като им казваме само нещата, които искат да чуват.

Рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл - да ни помогнат да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.

Може да възприемаш живота като осеян с опасности, които трябва да се избягват, или като обширно игрище, предлагащо на всеки ъгъл обогатяващ опит, който трябва да се изживее.

Единствения начин да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш срещу обекта на своите страхове, докато страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво убежище, което може единствено да усили страха ти пред неизвестното.

Щастливият човек няма много очаквания, за разлика от другите. Той не тича постоянно след нещо и не изпитва нужда на всяка цена да постигне нещо. Всъщност щастието е състояние. Будистите характеризират нашите вътрешни състояния като променливи. Аз съм убеден, че никой не е щастлив постоянно, от сутрин до вечер. Мисля, че в крайна сметка е нормално да има неща в живота ни, които да ни дразнят. Истинският въпрос в случая е “Колко време ми трябва, за да мога да се центрирам отново?"

Колкото повече търсиш удовлетворенията отвън, толкова по-силно ще изпитваш липсата им. Колкото повече тичаш след желанията си, толкова по-малко удовлетворен ще се чувстваш.

Най-големият страх на съвременния човек е страхът от другия.

Дали неврозата е задължителен спътник на успеха? Трябва ли егото ти да е наранено, за да откриеш в себе си свръхчовешка воля, без която победата е невъзможна? Човек наистина не може да не си задава тези въпроси при наличието на такова количество психопати във висшите сфери на властта и на високите постове в корпорациите...

Често се забравя, че поначало парите не са били нищо повече от начин да се улесни размяната между хората – размяна на стоки, но също и размяна на умения, на услуги, на съвети. Преди парите е съществувала натуралната размяна. Когато сте се нуждаели от нещо, е трябвало да намерите някой, който да се интересува от това, което пък вие предлагате в замяна. Не е било лесно... Въвеждането на парите е позволило всяка стока и услуга да имат съответната цена и парите, получени от този, който ги предлага, да му позволят свободно да придобива други, необходими му стоки и услуги. В това няма нищо лошо. В известен смисъл можем да кажем, че колкото повече се движат парите, толкова повече размени правят хората и толкова по-добре.

Хубаво е да предлагаш на другите създаденото от теб, плода на труда, на уменията ти, а в замяна да получаваш пари и с тях да придобиваш онова, което те могат да създадат, а ти не можеш. Поначало парите не би трябвало да бъдат трупани, а да бъдат използвани. Ако всички се ръководехме от този принцип, нямаше да съществува безработица, защото услугите, които човеците са способни да си правят един на друг, са неограничени на брой и вид. Достатъчно би било да подпомагаме творческите заложби на хората и да ги насърчаваме да реализират идеите си.

Парите са чисти, когато са резултат на уменията ни, когато сме дали най-доброто от себе си. В такъв случай те носят истинско удовлетворение на този, който ги печели. Ако са получени с измама, ако жертва на измамата са станали клиенти или колеги, се заражда онова, което символично се определя като отрицателна енергия. Тя дърпа света надолу, омърсява умовете и носи нещастие както на ограбения, така и на грабителя. Той може да мисли, че е спечелил нещо, обаче трупа вътре в себе си тази енергия, която все повече и повече ще му пречи да бъде щастлив. С напредването на възрастта отрицателната енергия може да се прочете по лицето ни, без значение какви богатства сме натрупали... А онзи, който печели пари, давайки най-доброто от себе си и уважавайки околните, може да забогатее, разцъфтявайки физически и духовно.

Трябва да казваш каквото мислиш. Да слушаш сърцето, не страха. И тогава няма за какво да се притесняваш.

Ако всеки се занимаваше повече с себеосъществяване, това щеше да допринесе на обществото, което сега е на едно много ниско материално ниво, да се издигне и да осъществява себе си. Когато хората са истински щастливи и се обичат, в този момент те ще са способни да достигнат и това, което ги надхвърля, това, което е отвъд. И разбира се, да се обогатят на едно духовно ниво.

Животът има смисъл, най-малко ако щете, защото човешкото съзнание е невероятно сложно и тази сложност и красота не може да нямат смисъл.

Има моменти в живота, в които нямат нямате особено голям избор или изборът може да се окаже труден и болезнен, но в края на краищата вие сте този, който определя как да живеете. Избор винаги има и е добре да не забравяте.

Най-важното е да бъдеш верен на това, което искаш да изразиш.

Аз съм убеден, че любовта е разковничето на повечето проблеми на хората. Може да изглежда прекалено просто, неоригинално, но факт е, че почти никой не я прилага, защото нерядко се оказва трудно да обичаме.

Снимки: Wikimedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK