Моля те, за светлината като мляко и мед, в която грееш ти ♥ Любовно от ЕКЗЮПЕРИ

Писмата на великите

7 романтични писма на ЕКЗЮПЕРИ до любимата му Натали Палей, 1942 г.

(Natalie Paley wearing Lucien Lelong, photogaphed by George Hoyningen-Huene, 1930)

♥ Писмо трето

Мила, лежа, тъгувам и съм неизказано радостен от това. Сякаш съм се върнал в детството и не отговарям за себе си. Върху корема ми лежи торбичка с лед, в корема ми – беладона, и аз се наслаждавам на въздишката от неудобството на писането. Не е леко да чакам всяка секунда спазъм – след него друг, и друг… Сега не работя. Крада си отдих, макар и незаслужен, незаконно обезпечен ми от беладоната. Но толкова не ми достига утешение. Ако ти бе до мен, бих плакал – разбира се, тайно, защото така бих се радвал да те видя! А ти би приела сълзите ми сериозно, но не чак толкова, би сложила ръка на челото ми, би се усмихнала. Би ме приласкала с радост… Нима не е така?

А толкова бих искал да те обичам. Сега съм съвършено спокоен, необикновено мил и лежа на възглавката – а до неотдавна, мечтаейки за теб, бях така озлобен от това заточение. Безсънните нощи са дълги. А когато си сам, не угасва и желанието. Мечтаеш си, мечтаеш, но какво – не бих ти казал никога. Аз съм в плен на твоето същество, а ти към мен си щедра. Умирам от жажда. Но болката отново се завръща - тази вечер съм съвършено безгрешен, самата нежност съм. А как прекрасно би било да почувствам твоята ръка върху челото ми. Удивително прекрасно, любов моя.

Имам пристъп на холицистит. Не е първият. Жлъчният ми мехур се е износил от липсата на вода в Либийската пустиня. Но до днес успявах да съхраня от хирурзите тая семейна реликва. Надявам се и тоя път да успея и да се изправя от постелята по-късно през деня. И разбира се, да тръгна, ако визата ми най-сетне е готова. Не могат вече да ме удържат тук. За нищо на света!

Любов моя, повярвай ми, аз съвсем не те моля за утеха - моля за сърдечен покой, без който нито мога да живея, нито да творя. И още – за светлината, като мляко и мед, в която грееш ти. Разкопчаеш ли си роклята – и веднага се разсъмва. Зората, моя радост, моя любов, ми е толкова нужна!

Знаеш ли… желанието съвсем не е угаснало. Послушното момче на възглавката – това е измамна картина. Моите помисли съвсем не са невинни. Положиш ли ръка на челото ми, ще я сграбча. Бъди внимателна – коварен съм и хитър. Лежа със затворени очи, за да ти дам смелост, но всъщност тайно те наблюдавам. Ако дойдеш по-близо до постелята, ще те обгърна с двете си ръце, сякаш си дърво, и няма да пусна сладките ти плодове.

Така нужна ми е твойта гръд… Ръката ти твори чудеса. Положи я на сърцето ми - умиротвори го. На челото ми – дай му мъдрост. На тялото ми, и нека то ти принадлежи.

Антоан

Източник: fotostrana.ru
Снимки: eldiariodelarepublica.com, theredlist.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност