╫ На Сирни Заговезни Небето и Земята си прощават, затова трябва да го направят и хората

Идва време за труд, не за венчило.

"Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" 
(Мат. 6:14-15)

ПРАЗНИКЪТ

Сирни заговезни e ден на всеопрощението и един от най-големите християнски празници. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци, Благовещение – пролетните празници, свързани с възраждащата се природа, но също и на Тодоровата неделя, Лазаровден, Връбница - обичаи, свързани с жизненото и духовно възраждане на човека. 

От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. 

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". – "Простено да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор. 

На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното. 
Цялата седмица преди Сирница, т. нар. Месопусна неделя, преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение. Чрез всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали народът отбелязва седмицата, след която започва големият великденски пост, спират сватбите и веселбите, светът и хората се променят.

Слънцето се обръща към лято, но то е все още далече, човекът се настройва за вяра, но и за тежкия трудов сезон, който му предстои. Сирница е празник, който е съпътстван от всенародното общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори в края на вечерта в кръга на семейството. На трапезата, около вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден започва борбата на всеки със себе си, общуването все повече се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед. 

РИТУАЛИ

През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни продукти, яйца, масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помогнат при веенето на житото. В съботата се изнася задушница. 
Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Великденското заговяване започва с прошка. Тя е препятствието, което всеки трябва да прескочи, за да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си – родителите и кумовете – рано сутринта на Сирница. При прошка на мъж се носи лимон, а на жена – портокал. Младите си прощавали с последна целувка, защото през великденския пост и целувката се смятала за грях. 

Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от демони и грехове. Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян - "чавги", "перници", "лугачки".

Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън – "орлата" – и си дават свободата. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов и да поглежда с нея към Петковден, когато отново започват сватбите. 
Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината.

ТРАПЕЗА

Приготвят се гозби от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле, а също риба или рибник. Десертът обикновено е баница с ябълки и орехи, сутляш, печени ябълки.

 (The Return of the Prodigal Son, circa 1668, by Rembrandt)

Икона: Serbian Orthodox Cathedral of Saint Sava
Картина: en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK