Красимир ОРТАКЧИЕВ | Застрахователят-поет, който докосна света на зрящите и незрящите

От 9 до 5, всеки делничен ден, Красимир Ортакчиев е застраховател. Поет е през цялото време. Тази особена композиция от професионални занимания и страст е съвсем по мярка на този балансиран мъж от зодия „Везни”, който обича да покорява планински върхове и мечтае да извърви пътя „Камино”. Онова, духовното пробуждане сякаш отдавна го е споходило, а поезията му подари на българските читатели първата у нас стихосбирка, отпечатана на офсет и Брайл едновременно. „Докосване” събира 28 любовни стиха на страници извезани от знаците на незрящите, за които Краси е помислил от самото начало. Първото, което човек прави, поемайки книгата в ръка, е да погали големите й листи – без да гледа, просто чувствайки. Това докосване до поезията имат възможност да сторят и незрящите редом с нас, виждащите, и да бъдем заедно в едно необикновено преживяване – словото на любовта.

За думите, които докосват душата ни - разговор с Красимир Ортакчиев, който навярно може да направи застраховка на любовта. Специално за Web Stage.

„Днес съм само тишина,
сгушена в небето синьо.
Днес просто ще мълча,
думите забравил сиви!”

Застраховател, но поет. При това поет, който страда от поетична амнезия – не помниш собствените си стихове, а като ги четеш, мислиш, че са на друг автор. Какво е за теб писането и как започна всичко?

Всичко започна преди 6-7 години – тогава всичките ми стихове обитаваха една черна тетрадка, пълна с мрачни, депресивни стихове за любовта. От онези, дето ги пишат разочарованите от нея хора. Оттогава досега много неща се промениха, писането ми се промени – в новите ми стихове има меланхолия, но няма тъга. За мен писането е като разпъване на сателитна чиния. То се случва спонтанно - като една фуния, в която се изливат думите. Аз нямам много време за писане, но успея ли да открадна такова за мен самия, да остана сам със себе си, просто няма начин да не се вдъхновя. Във вдъхновение могат да се превърнат една дума, фраза, песен, картина.

„Днес съм само мълчина,
изгубена за хора, неоткрили
глухарчето, обляно в тишина,
полетяло във небето синьо!”

Твоята стихосбирка „Докосване” е първа по рода си в България – отпечатана на офсет и Брайл едновременно. Поезия за зрящи и незрящи. Как те докосва теб тая книга?

Мен ме докосва ефектът от книгата. Егоистично е, но докосването е, когато почти всички хора, на които дам стихосбирката, първо я докосват и погалват. Така галят и докосват душата ми. Защото душата може да се чете и със затворени очи, понякога само с едно докосване.

Според мен книгата не е еднакво адресирана към зрящите и незрящите. Моята първоначална идея беше ние, като виждащи, да усетим техния свят. Това е урок за зрящите – във всеки един смисъл на думата. Все повече хора, които имат книгата, вече са открили буквите, образувани от специфичните знаци на Брайловата азбука. Най-много ме вълнува това, че стиховете докосват душата им.

„Днес думите ще съблека
до бяло, даже и до шепот,
ще бъдем просто тишина –
отекващо в душата ехо!”

Композираш по един неочакван начин два различни свята от хора, които живеят на едно място.

Да, сливане на два свята, които никога не са се докосвали. Ние говорим за интеграция в много сфери, но лошото е, че повече говорим. Това е една маска, която слагаме, но какво се получава от всичко това? Как интегрираме, как помагаме на хората със специални потребности?

Според теб тази интеграция е възможна с помощта на изкуството?

Да, точно така. Интеграцията не е да разделим и вземем нещо, а да слеем различното.

Означава ли това, че поезията е лечебно средство, някакъв лек?

Да, защото кара енергията ти да бушува, защото реално всичко е енергия. Да се заредиш, да почувстваш, да погледнеш на света и хората с други очи. Думите са заредени с позитивна енергия. Може би тези меланхолични стихове са като нежна симфония, която те кара да се самолекуваш. Не самите стихове, а усещанията, които рисуват, докато ги четеш. Не само моите стихове – такива са всички стихове, написани от душа.

„Днес просто съм безкрай,
който ражда тишината.
Днес просто ще съм рай,
полетял далече… В душата!”

Сам финансираш издаването на стихосбирката си и я подаряваш, тя не може да бъде купена. Защо е това решение?

Защото как иначе хората могат да се докоснат до нея? Ако книгата има цена, тя вече няма да е същата. Никога не ми е минавало през ума, че мога да продавам стиховете си, да продавам подаръците си. Моите стихове са подаръци. Това е дар, Господ ми го е дал, от негово име е написано. Не чувствам стиховете като мое притежание, те излизат от мен за другите, не са мои. Все едно да намериш кладенец в пустинята и да кажеш - аз почвам да продавам тая вода. Книгата се появи с помощта на Иван Доброволов, който я напечата на Брайл и за което съм му безкрайно благодарен.

Докъде най-далече би искал да стигнат твоите стихове?

Само до душите на хората. Много бих искал да стигнат и до децата в училище, за да не забравят, че светът може и да се усеща, не само да се гледа.

Интервю на Мария Тонева

Вижте повече на: Думотворѣния

Снимки: Мариана Гугалова - GUGE

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност