„За какво ни е всякакво образование, ако не се стремим да превъзмогваме своите природни наклонности?”

През 1836 г. са публикувани дълго подготвяните „Разговори с Гьоте през последните години на неговия живот, 1823-1832 г.”, дело на Йохан Петер ЕКЕРМАН – поет, писател, литературен помощник и довереник на великия Гьоте. Тази изключително ценна творба е преведена на много езици, а на български е публикувана за първи път през 1907 г., в превод на литературния историк Боян Пенев.

За човешките слабости, стремления и страсти, откровено от Гьоте.

Johann Peter Eckermann (1792 ~ 1854)

Разговори с ГЬОТЕ

 „Като че ли любовта има нещо общо с ума! У една млада жена ние обичаме не ума, а съвсем други неща. Обичаме у нея хубавото, младежкото, закачливото, интимното, характера, нейните слабости, нейните капризи и един господ знае какво още друго неизразимо. Но не обичаме нейния ум. Нейния ум ние ценим, ако е блестящ и едно момиче може с това неимоверно да спечели в нашите очи. Умът също така може да ни обвърже, ако вече обичаме. Но не е единствено умът онова, което би могло да ни запали и да запали у нас някаква страст.

Хвалеха ли ме, аз не трябваше да се радвам на това като на заслужена награда, а очакваха от мене някаква отклоняваща похвалата скромна фраза, с която смирено да изтъкна пълната малоценност на моята личност и на моята творба. Това обаче бе противно на моята природа и трябваше да бъда жалък подлец, за да мога да лицемеря и лъжа. Но тъй като бях достатъчно силен да се показвам напълно такъв, какъвто съм, минавах за горд и минавам за такъв и до ден днешен.

Широката известност и високото положение в живота са хубави неща. Но със своето име и положение аз не постигах нищо повече, освен да премълчавам мнението си за другите, за да не ги засегна. И това щеше да бъде действително много лоша шега, ако нямах при това положение изгодата да узнавам какво мислят другите, но не и те – какво мисля аз.

За какво ни е всякакво образование, ако не се стремим да превъзмогваме своите природни наклонности? Голяма глупост е да изискваме хората да ни хармонират. Всякога съм гледал на човека като даден за себе си индивид, така съм могъл да общувам с всеки човек.

Само по тоя начин се опознават различни характери, както и се добива необходимата опитност в живота. Защото трябва да се стремим към общуване тъкмо с противоположни на нас натури, за да се справяме с тях и по тоя начин да се раздвижват и подтикват към развитие и усъвършенстване всички наши страни.

Нравственото, повече или по-малко, е присъщо на всеки човек, но във висша степен е дадено само на отделни, изключително надарени натури. Те са разкрили във велики дела или учения своята божествена същност, която събужда любовта у хората и властно ги подтиква към уважение и подражание.

Виждаме значителни личности, но нито следа от еднакви насоки и общи интереси: всеки се затворил в себе си и върви по свой път, без ни най-малко да се интересува от стремленията на другите. Те ми приличат на билярдните топки, които се търкалят слепи една за друга по зелената покривка, без да знаят една за друга, а като се докоснат, още повече бягат една от друга.

Искам да ви доверя нещо, което ще ви помогне да превъзмогнете много неща и ще ви бъде от полза цял живот. Моите работи не могат да станат популярни. Който мисли за това и се стреми към това, се заблуждава. Те не са написани за масата, а само за отделни хора, които искат и търсят нещо сродно тям и които имат стремления, подобни на моите.

Съветването е особено нещо и ако човек повечко се е вглеждал в света и е разбрал как там най-умните неща не успяват, а абсурдното често води към щастлива цел, то му се отщява да съветва когото и да било. Всъщност признак на ограниченост е от страна на оня, който иска съвети, и признак на самомнителност – който ги дава. Съвети могат да се дават само за работа, в която сам участваш. Ако друг някой ми иска добър съвет, ще му кажа, че съм готов да му го дам, но само при условие, че ще ми обещае да не го следва.”

От „Разговори с Гьоте” (1823-1832), Йохан Петер Екерман, изд.„Наука и изкуство”, София, 1956 г.

Портрет на Екерман от 1825 г., Уикипедия; Johann Wolfgang Goethe. Goethe (Stieler 1828), Wikipedia