Не притежаваш ли нищо, от нищо няма да си притежаван ~ Слава СЕВРЮКОВА

(Rembrandt van Rijn, The Return of the Prodigal Son, c. 1661-1669. Hermitage Museum, Saint Petersburg)

За Блудния син

„Виждала съм блудния син – чия рожба е, как изглежда. На вас това може да ви се струва красива поучителна приказка или притча, наречете я както щете. За мене тук прозират реални исторически личности, случки и събития. Имало е наистина такова момче. Имало…

Видях го. В бяла туника. Ей тук бе голо (коленете и около шията). Тук (напречно пред глезените) такива бяха връзките на сандалите му. А тук (шията) бе със златна верижка. Златотъкано везмо блестеше в краищата на изящната му скъпа дреха. Красив, червенобузест, усмихнат. Любимец на всички – такъв бе блудният син.”

„Видях и бащата на момчето Имаше парещ укор в очите. Събитията в живота никога не са лоши. Лош е начинът, по който ги възприемаме. Родителите бъркат, ужасно бъркат, когато волно или неволно манипулират рожбите си.”

„Та съзрях аз патилата на блудния син. Вярно са предадени в Библията. Помнете, че привидно малките люде са солта на планетата… Колкото до словото в Светото писание, то е двуостър меч. Зависи кой как го тълкува. И за какво го ползва.”

„Видях блудния син и в края на пътя му – вече препатил тъжен старец. Умъдрял – пребогат на страдания, преобразувани в опрощаваща доброта. Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от радости и скърби…

И знаете ли що – най-важно е човек сам себе си да разбере. Другото, другото е суета.”

„Помнете, това е истинска случка, превърнала се по-късно в покъртителна притча. История за пристрастията на любовта и за парите, изгарящата чума на всички времена. Те не ни правят богати, а само прекомерно заети и отделящи по-малко грижи за ближните.

Стара истина е: „Не притежаваш ли нищо, от нищо няма да си притежаван“.

Защото – помислете върху това – ние печелим и тогава, когато не желаем придобивка на всяка цена… Но, когато грешим, има ли по-извисен и мъдър подарък от прошката?…”

От „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, 2006 г.

Източник: slava-sevrukova.com
Картина: commons.wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност