Да разбираш всичко е да прощаваш всичко ~ Ивлин УО

„В това да обичаш друго човешко същество се корени всяка мъдрост.“

Артър Ивлин Сейнт Джон Уо (1903 ~ 1966) е един от най-блестящите британски писатели на миналия век. Роден е в Лондон, завършва Хертфорт Колидж в Оксфорт, където според собствените му думи само си е загубил времето. За кратък период работи в частни училища. От едно от тях е уволнен заради пиянство. След това работи за като журналист за ,,Дейли експрес“. По време на Втората световна война служи в морската пехота и участва в десантната операция в Либия, получава чин капитан, със специална задача посещава Югославия през 1944 г.

Популярни са сатиричните му романи „Шепа прах“, „Упадък и падение“, „Унизени тела“, сполучливо екранизиран от режисьора Стивън Фрай, както и по-личният „Завръщане в Брайдсхед“, по който също е направен филм.

Уо е майстор на изтънчената сатира на английското висше общество, към което той е силно привлечен и чийто празен живот и навици обича да осмива. Той е всепризнат като един от най-впечатляващите стилисти на ХХ век. Гор Видал го нарича „първия сатирик на нашето време“, а Джордж Оруел го описва като „толкова добър, колкото един писател може да бъде, без да е несъстоятелен“.

(1903 ~ 1966)

Понякога имам чувството, че миналото и бъдещето ме притискат толкова силно от двете страни, че не остава никакво място за настоящето.

Да разбираш всичко е да прощаваш всичко.

Никога не можеш да си сигурен какво ще нарани хората.

В това да обичаш друго човешко същество се корени всяка мъдрост.

В крайна сметка, по дяволите, какво означава да си влюбен, ако не можеш да вярваш на този човек?

Има само едно велико зло в днешния свят. Отчаянието.

Пунктуалността е добродетел на отегчените.

Промяната е единственото доказателство за живот.

Вместо това абсурдно разделение на полове, трябва хората да се класифицират като статични и динамични.

Не знаех, че е възможно да страдаш постоянно и пак да си жив, но съм чувал, че е разпространено състояние.

Когато спорим за ограниченията си, всъщност ги запазваме.

Твоите действия, единствено те, определят колко струваш.

Нямате представа колко по – палав щях да бъда, ако не бях католик. Без свръхестествена помощ аз едва ли щях да съм човешко същество.

И най-безуспешният и гибелен ден изглежда приятен през синия ароматен дим на хаванска пура.

Човешкият ум е вдъхновен, когато стане въпрос за измисляне на ужаси. Когато обаче трябва да се създаде нещо райско, се показва като недодялан.

Изкуството е символ на двете най-благородни човешки постижения – да градиш и да страниш от разрушението.

Почти всяко престъпление идва от потискане на желанието за изразяване на естетика.

По-рано експериментираха в изкуството. Сега експериментите им станах изкуство.

Нима сме толкова оглупели от Холивуд, че сме изгубили вкус към изкуството от висша проба?

В Холивуд понякога прощават таланта, но гения - никога.

Ние обичаме своите приятели не за това, че с тях ни е интересно, а заради това, че на тях им е интересно с нас.

Маниерите са особено необходими на обикновените. На красивите може да им се размине почти всичко.

Гениите често се занимават с най-нелепи идеи.

Човек забравя думите, както забравя имената. Речникът се нуждае от постоянно наторяване, иначе ще умре.

Не всеки остарява, но всеки е бил по-млад, отколкото е сега.

В Ню Йорк витае нервност във въздуха, която хората бъркат с енергия.

Европеецът не може да живее в изгнание и да запази културното си ниво неразвалено. Американските интелектуалци предимно са бежанци от Централна Европа.

Човек прекарва първия семестър в „Оксфорд“, срещайки интересни хора и останалото време в опити да ги избягва.

Само загубилият всякакви интереси за бъдещето човек съзрява, за да напише мемоари.

Да напише роман може всеки, ако му дадат шест седмици време, писалка, хартия и да му махнат телефона и жената.

Само едно нещо би ме направило наистина щастлив, но ако го получа, щях да съм и богат; но богатството нямаше да има значение, защото колкото и богат да бях, ако нямах това, дето би ми донесло щастие, нямаше и да бъда щастлив.

Бих искал да заровя нещо скъпоценно на всяко място, на което съм бил щастлив и когато остарея, погрознея и озлочестея, да се връщам, да го изравям и да си спомням.

Снимки: Wikipedia, Pinterest

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK