Желаейки да кажем "никога", ние казваме "утре сутрин" ~ Мартин ЕЙМИС

Мартин Еймис е може би най-известният жив английски романист. Роденият през 1949 писател е известен със своите иронични, гротескови и пълни с черен хумор романи. Творчеството му се занимава с абсурдността на постмодерната ситуация, излишъка и ексцесиите на къснокапиталистическото западно общество. Романите му получават противоречиви оценки от критиката, както възторжени похвали, така и унищожителни отзиви, но като цяло в съвременната британска литература той е смятан за невероятен и абсолютно оригинален стилист.

(Martin Amis, 1981)

Ако любовта е най-силното чувство, което можеш да изпиташ, то болката е най-страшното. Болката е това, което може да се случи с теб, ако заобичаш.

Отнема прекалено много любов да оставите близките си в покой.

Всички се боят, че в тях е скрита загадка, която един ден ще бъде разгадана от другите хора.

Животът е ад, животът е убийство, но в такъв случай и смъртта много пролича на живота. В смъртта е много лесно да повярваш.

Всичко най-лошо в историята е направено от хора, които са считали, че техните цели са благородни.

Всички тирани дълбоко в душата си са страхливци.

Според мен, работата е осемчасов пристъп на паника.

Обичам работещата класа, и всеки човек от нея, когото съм срещал. Намирам ги необикновено остроумни, изобретателни – в тях има много поезия. Е, също и доста грубичка работа. Доста много нереализирана интелигентност.

Правете това, което правите най-добре, а не каквото е най-добре да направите.

Когато миналото е забравено, настоящето става незабравимо.

Да живееш, без да се замисляш за бъдещето е лекомислено и глупаво, а още по-голяма глупост е да мислиш за него.

Желаейки да кажем "никога", ние казваме "утре сутрин".

Продажба на време, търговия с време - ето с какво всички ние се занимаваме.

Книгите трябва да настояват.

Модата е тълпа.

Пънкарите са телесни демократи. Със своята външност те искат да кажат: дайте всички да бъдем уроди.

Не търсете жестокост в старите и немощните. При жестокостта има ясни очи и розов език.

Старостта е когато разбереш, че животът е нещастен, но вие, освен него, нямате нищо.

Човешката съвест е от важните органи, а не нещо в добавка като сливиците и аденоидите.

Главното е да държиш ръка на пулса на човешките слабости, и тогава няма да се провалиш. Чуждото пристрастие е твоят коз.

Когато се опитваш да бъдеш безшумен, забелязваш, че всичко на света до смърт иска да шуми.

Смеем се примерно два пъти в годината. Болшинството от нас са загубили своя смях и са принудени сега да прибягват до имитация.

Детството е международно. То е било при всеки.

Още една тайна, която никой не знае: Бог е жена. Огледай се! Нима не е очевидно?

(Kingsley Amis)

Баща на Мартин Еймис е писателят сър Кингсли Еймис (16 април 1922 ~ 22 октомври 1995), който без задръжки заявява, че не харесва творчеството на сина си и може да посочи точния миг, когато спрял да чете най-известният му роман "Пари" и захвърлил книгата във въздуха - това е моментът, в която като герой в романа се появява самият автор.

Сър Кингсли Еймис е автор на 20 романа, шест тома поезия, мемоари и разкази. Той е един от големите британски майстори на хумористична проза и никоя друга тема не му е по-любима от тази за изкуството и практиката на редовното пиене. През 2008 Таймс го постави на девето място в списъка на 50-те най-забележителни писатели от втората половина на 20 век.

Не е изненада, че хората са толкова ужасни, като се има предвид, че започват живота си като деца.

Нещастията на ближния са увлекателни - от безопасно разстояние.

Храната е проклятието на пиещите класи.

Колко малко хора имат значение в живота на другите хора и колко малко знаят един за друг, даже да се срещат всеки ден.

Няма много ползи от това да си със здрав разум, но една от тях е да знаеш кое е смешно.

Една от ползите от организираната религия е, че можеш да бъдеш опростен от греховете си, което е невероятно. Ето, аз например, си ходя с греховете на гръб, и няма кой да ми ги прости.

Само свят без любов би бил по-ужасен от свят без музика.

Не е изненадващо, че извънземният произход на жените е основна тема в научната фантастика.

При мен има правило, ако се случи с някой да се скарам, аз трябва да се извиня. Почти винаги съм виновен аз, а дори да не съм, то каква, по дяволите, е разликата? По-добре е да се извиниш на някой, отколкото на никой.

Снимки: escriturasmecanicas.wordpress.com, jamesbond.wikia.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK