Залезът на Европа ~ Роберт МЕНАСЕ

В деня на Европа, 9 май ~ размисли за нейния залез

За есето си „Залезът на Европа“ Менасе получава множество високи награди. Елитарен проект ли е ЕС, възможна ли е демокрация без национализъм, роди ли се новата универсална класа и кога ще настъпи залезът на Европа? Есето на австрийския писател демонстрира повече от всеки друг публицистичен текст от последното десетилетие какво означава да мислиш и действаш като истински европеец. А залезът на Европа е неизбежен.

(Robert Menasse, 2017, Fotografie von Rafaela Proell)

Притеснява ви, че ЕС е елитарен проект, а не израз на „народната воля“? Как ви се струва друга една формулировка: Ами ако трябваше да избирате между една национална държава, която, финансирана от вашите данъци, по същество защитава интересите на малка група от политически и икономически елити и при определени обстоятелства е готова да защитава тези интереси с насилие, чиято жертва със сигурност ще сте вие, и от друга страна - една свободна асоциация на свободни граждани, чиито наднационални институции защитават вашата свобода и гарантират мира, където и да живеете, накъдето и да пътувате и където и да решите да се заселите и да търсите щастието си? Както казах, всичко е въпрос на формулировка.

Имаме работа с една бюрокрация, която е в противоречие с класическата бюрокрация. „Брюкселският бюрократ“ е исторически съвсем нов тип служител, първият, който не служи на своя суверен и на своето правителство, и първият, който постоянно поставя под въпрос националната бюрокрация, а понякога и коригира или отхвърля нейните наредби и решения. Само по себе си това вече е едно доста напрегнато състояние на нещата и преди всичко израз на един по-висш исторически разум, като се имат предвид опустошенията, предизвикани от сляпото „управление“ на така наречените национални интереси, исторически отговор на които по същество е европейският проект.

Демокрацията предполага просветения гражданин. Когато той се изгуби сред подстрекаваната от медиите тълпа, демокрацията става опасна за обществото.

Идеологически ЕС се легитимира като „свободен проект“, в който отделните страни се обвързват помежду си все по-тясно и се развиват заедно. Когато обаче в този съюз се институционализират противоречиви интереси и стане възможно за кратко една страна-членка да се настрои срещу друга, тогава под идеологическия балдахин започва да прозира една общност от вълци.

Корените на човек всъщност са дълбоко в регионалната почва, той е белязан от живота на региона. Какво е „националната идентичност“ в сравнение с „усещането за родина“? Човешко право е да имаш родина, не национална идентичност. Родината е там, където ухания и звуци раздвижват една особена струна, конкретното място, където човек не е гостенин, където езиковите особености и причудливи традиции извикват не съгласие, а чувство за принадлежност. Родината е единственото място, където дифузното и неясното е все пак конкретно и изострено, където хлябът ухае особено, емоциите са по-силни. Регионалната идентичност е основата на европейската.

На онези, на които това им звучи утопично, ще кажа, че само година преди подписването му договорът от Рим изглеждаше съвсем нереалистичен. Падането на Берлинската стена също беше утопия само ден преди това. Ако моето поколение има изобщо някакъв исторически опит, той е, че историята драматично се присмива на така наречения практически разум на така наречените реалисти.

ЕС е дързък, исторически обоснован проект за преодоляване на национализма и националните държави на континента, легитимирал се с най-дългия мирен период в историята на Европа.

„Всяка криза е възможност“ - това, разбира се, е безсмислица (до кризата се стига тъкмо защото не са използвани наличните възможности). Не, кризата не е възможност, тя е принуда. Под заплахата от надвисналия залез на Европа тя ще наложи онези политически решения и реформи на европейската конституция, невъзможни досега заради националистическата дребнавост.

„Демокрация“, е политически организационен модел, целящ най-добро представителство на гражданите и защита на техните интереси в националната държава. Нашата демокрация, нашите представи за демокрация, нашият опит от демокрацията, нашите очаквания от нея, всичко, което ценим като демократични стандарти - всичко това беше и все още е национална демокрация. Идеята, да се създаде Европа без национализъм беше мъдра, смела и, както показа опитът, единствено правилната. Тази бъдеща наднационална Европа, разбира се, трябваше да е демократична. Неочаквано обаче тези две толкова логично взаимосвързани и логично произтичащи от историческия опит условия за мирното бъдеще на континента се оказаха в противоречие! Националната демокрация блокира наднационалното развитие, а наднационалното развитие разрушава демокрацията. И трябва да изградим нова демокрация. Демокрация, която не е неделима от идеята за националната държава.

Днес за първи път в Европа се заражда една универсална класа, чиито стремежи ще доведат до трайна система на универсална справедливост и всеобща свобода.

Ще залезе или Европа на националните държави, или проектът за преодоляване на националните държави. И в двата случая ЕС е „нашият залез“. Не съществува трета възможност. И в двата случая ще е за добро. Или Европа още веднъж, но този път мирно, ще се превърне в авангард на света, или ще докаже на цял свят, че не може да си вади поуки от историята и че няма достъпен за нас път за въплъщаване на красивите утопии в царството на реалността.

От „Залезът на Европа”, Роберт Менасе, Изд. „Леге Артис”

Снимка: de.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност