„Безопасността зависи от хората, с които дружиш, а не от пътя, по който поемаш.“

Канадският писател Уилям Пол Йънг е роден на 11 май 1955 г. и прекарва ранното си детство в планинските земи на Западна Нова Гвинея, сред племето дани, тъй като родителите му са християнски мисионери. Уилям е най-голямото от четирите деца в семейството, което е сред първите бели, което племето, намиращо се в технологично отношение още в каменната ера, вижда. Йънг е и първия бял човек, който научава езика им.

Животът на писателя не е лесен , изпълнен е с множество изпитания: сексуално насилие, извънбрачна връзка, банкрут и загуба на цялото имущество, смърт на близки хора. Но светлината в края на тунела се появява, когато съпругата му, впечатлена от оригиналния му мироглед относно изцелението, го моли да напише книга, която един ден шестте им деца да могат да прочетат.

Романът „Колибата“ получава отказ от 26 издателства и Уилям решава да я издаде сам. За реклама успяват да отдели едва 300 долара. Мълвата за книгата се разнася от уста на уста и през 2008 година тя става бестселър на Ню Йорк Таймс и води класацията за най-продавана книга в жанра художествена литература в САЩ. Задържа се почти три години в Топ 100 на най-голямата електронна книжарница - “Амазон”, като събира повече от 4500 читателски коментара. Днес, „Колибата“ вече е преведена на повече от 40 езика и е продадена в над 10-милионен тираж.

От тогава насам, Уилям Пол Йънг продължава да трупа почитатели сред читателите и с романите си „Кръстопът“, „Ева“ и „Лъжите за Бог, в които вярваме“.

Тъй като ти си важен, всичко, което правиш е важно. Всеки пък, когато простиш, Вселената се променя, всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. С всяка добрина и с всеки акт на милосърдие моите цели са постигнати. И нищо вече няма да е същото.

Фактите могат само да покажат какъв е бил животът на човека, но често пъти скриват какъв е той в действителност. Фактите от живота ми - те не представляват дори малка част от истинската история. Пътуването беше и невероятно, и непоносимо, беше отчаян стремеж към духовност и пълноценност.

Тези факти не могат да разкажат за болезнените опити за приспособяване към различни култури, разтърсващите загуби, които бяха изключително трудни за превъзмогване, скитанията покрай релсите нощем посред зима и виковете сред виелицата; за живота в оковите на срам, толкова дълбок и натрапчив, че бе заплаха за здравия ми разум; за мечтите, които не просто бяха разрушени, а напълно заличени от провала ми като личност; за надеждата, която бе толкова крехка, че само спусъкът на револвера предлагаше изход.

Малобройните факти от биографията ми не говорят и за силата на любовта и прошката, за трънливия път на помирението, за изненадващата благодат и близостта между хората, за преобразяващото изцеление и неочакваното разцъфване на радостта.

Съзнанието се ражда в момента, в който започваш да носиш отговорност. Да отговаряш на въпросите, които си задаваш и управляваш инстинктите.

Ние отдавна знаем, че болестта на сянката черпи сили от изолацията. Затова се борим с нея, като поддържаме взаимоотношения на осъзната любов и доброта.

Ние прерязахме връзките, които ни държаха в плен на невежеството и зависимостта. Как бихме могли да господстваме, без да познаваме добро и зло. Тази свобода е доброто.

Бог има нужда от най-лошото, за да постигне най-доброто.

Не съществува нищо извън Бог. Истината е, че битието е създадено от една неличностна, изпълнена с любов общност, към която принадлежим всички ние и която наричаме Бог.

Казвали са ни, че ние сме греховни по природа, че сме нисши създания, които Бог сякаш се опитва да контролира. Всеки човек е закърмен с идеята за това какво не е – често смятаме, че не сме достатъчно умни, красиви, мъдри или силни. Трябва да се откъснем от тези ограничения и да бъдем такива, каквито наистина сме създадени. Това ще ни направи свободни, единни, чисти и търпеливи.

Безпристрастието е мит, в много случаи прикрива малодушие. Много по-трудно и рисковано е да бъдеш истински и непосредствен и несравнимо по-удовлетворяващо.

Трябва да се научим да разбираме, че „нашите сигурни обители са наши затвори“, и да се разкрием пред света. Няма да е лесно, но облекчението и свободата, която носи откритостта, ни дава възможността да тръгнем по пътя към нашата цялостност. А за да постигнем цялостност, е нужно да напаснем своя начин на съществуване към същината на нашето битие.

Възможно е да открием вътрешен покой, ако преодолеем една пречка – и тя е лъжата, че „аз съм по-добър от теб“. Разликите в цвета на кожата, финансовото ни положение, вярата и националността са несъществени и ние трябва да им се радваме, а не да ги оставяме да ни разделят.

Безопасността зависи от хората, с които дружиш, а не от пътя, по който поемаш.

Без силата да каже “НЕ”, любовта никога няма да бъде реална, а само илюзия!

Огромна е разликата между това да кажеш „Обичам те“ – което поставя ударението върху мен – и да кажеш „Изпитвам особена привързаност към теб“ – което откроява теб самия. И двете са верни, но второто някак разкъсва тревогата на душата ни и казва: „Да, знам, че ме обичаш, но познаваш ли ме и харесваш ли ме? Ти обичаш, защото такава е същността ти, но има ли нещо в мен, което заслужава обич? „Виждаш“ ли ме и харесваш ли това, което „виждаш“?“.

Истинската любов не зависи от избора на другия, а от познанието на истинската му същност.

Нищо не е постоянно. Доверието не е, решение, което се взима веднъж в живота, а избор, който се прави всеки един момент, както тече реката. Благодарни сме за даровете, които ни заобикалят, а после ги пускаме с вярата, че нищо няма да бъде изгубено, дори и да ги изгубим за известно време.

Вярата е плод на взаимоотношения, благодарение на които ти знаеш, че те обичат.

Любовта не е ограничение, любовта е полет.

Доверието никога не е било, лесно нещо. То съвсем не е нещо. То означава да дадеш себе си на друг, да бъдеш слаб, гол и да не се срамуваш.

Трудно е да спасиш някого, който не желае да ти се довери.

Всичко, което е живо, никога не умира, а което е мъртво ще бъде напълно изгорено.

Контрол – празно въображение…

Правилата не могат да ни дадат свобода. Те само притежават властта да обвиняват.

Разрешавайки проблемите чрез насилие, ти се оказваш пред лицето на още по-големи проблеми.

Радва не самата работа, а целта, заради която е свършена.

Емоциите са цветовете на душата. Те са прекрасни и зрелищни. Когато не изпитваш нищо, света става скучен и безцветен.

Лечителите лекуват себе си, докато лекуват другите.

Снимка: en.wikipedia.org