„Винаги бъдете последният, който повишава глас!“
Има хора, които умеят да живеят добре. Те се носят без усилие напред, във всяка ситуация знаят какво да кажат и как да постъпят. Радват се на всеобщо одобрение - и в работата, и в дома си. Това са щастливи хора, които умеят да отвръщат на ударите на съдбата. Намират време за всичко, имат ясна представа какво е важно и знаят как да се отърсят от маловажното. Как да се превърнете в такъв човек е това, над което умува британският автор Ричард Темплар в книгите си за личностно развитие.
Поглеждайки назад, човек вижда грешките, които е допуснал, но пропуска да види онези, които тепърва назряват. Мъдростта означава не да не допускаме грешки, а да успяваме да се съвземем с достойнство и непокътната психика.
Ако мисленето ви е закостеняло, безкомпромисно, непреклонно, вие сте загубили битката. В момента, в който решите, че знаете отговорите на всички въпроси, спокойно можете да се откажете от играта. Щом навиците и мисленето ви закостенеят, вече живеете в миналото.
В живота на всички ни има определени модели. Обичаме да си поставяме етикети и самодоволно се перчим с мнението и схващанията си. Обичаме да четем определени вестници, да гледаме определени предавания и филми, да ходим в едни и същи магазини, да ядем една и съща храна и да носим дрехи в определен стил. В това няма нищо лошо. Но ако си отрежем пътя към всички останали възможности, ще се превърнем в скучни, закоравели и закостенели досадници, а това означава, че може да понесем доста крошета.
Щастливите, уравновесените, преуспелите хора се чувстват приобщени. Част от света. А най-интересна и стимулираща е компанията на хора, които се интересуват от заобикалящия ги свят.
Важна е вашата лична преценка за добро и лошо. Няма смисъл да обвинявате някого, че е минал от страната на лошите, тъй като той вероятно преценява нещата по коренно различен начин. Решенията, които взимат другите, са си тяхна лична работа и никой няма да ви благодари, ако тръгнете да раздавате съвети.
Ако всичко беше лесно и приятно, нямаше да бъдем подлагани на изпитания и проверки, нямаше да се закалим в огъня на живота. Нямаше да израстваме и да се променяме, нито пък да се издигнем до неподозирани висоти. Ако животът беше низ от прекрасни слънчеви мигове, съвсем скоро щеше да ни стане скучно. Ако нямаше дъжд, как тогава, щяхме да изпитаме радост, когато слънцето изгрее и можем да отидем на плажа. Ако всичко е лесно, няма как да станем по-силни.
Човек никога не е бил натоварен с повече, отколкото може да понесе, макар понякога да ни се струва така. И борбата естествено никога не свършва, но от време на време настъпва затишие – озоваваме се в тиха лагуна, където можем да отдъхнем и да се насладим на мига, преди следващото препятствие да изникне пред нас. Такъв е животът и такъв би трябвало да бъде – низ от бури и затишия. В каквато и ситуация да се намираме, тя ще се промени. Е, какво избирате? Затишие или буря? Дъжд или слънчев плаж? Опит или забавления?
Хората по света се делят на две групи: едните завиждат на преуспелите, другите използват чуждия успех като средство за мотивация.
Ако губите време в напразни усилия да промените неща, които очевидно няма как да бъдат променени, скоро ще осъзнаете, че животът е минал покрай вас, а вие сте пропуснали да го изживеете. От друга страна, ако се посветите на неща, които вие лично можете да промените, на области, в които можете да въздействате, животът ви ще стане по-богат и по-пълноценен. А странното е, че колкото по-пълноценен е животът ви, толкова повече време ще намирате.
Днес е важен ден. Единствено днешният ден е реалност. Тогава защо да не си дадем сметка колко е важен? Следователно облечете се подобаващо. Нямам предвид съвети като тези на майка ми, която непрекъснато ми опяваше: „Обличай си чисто бельо всеки ден, никога не знаеш дали няма да те блъсне автобус.” Като дете обожавах тези нейни думи. Не виждах как чисто бельо би ми помогнало, ако падна на платното, но ето какво си представях: закарват ме в болницата, свалят подгизналите от кръв панталони, лекарите ме поглеждат и ахват ужасено. „Не е за вярване! Това хлапе е с вчерашните гащи. Веднага го изведете оттук!”
Ако облеклото ви говори, че денят е важен за вас, и хората ще се отнасят към вас различно. Вашето отношение на свой ред също ще е различно. То е като спирала, която се вие нагоре. Трябва обаче да подчертая, че нямам предвид да се обличате официално и да се чувствате некомфортно. Просто се обличайте сякаш денят е специален.
Чувството за хумор е наистина важно. Докато се борим с живота – а понякога той е истинска борба, - нека не забравяме, че всичко е относително. Нещата, които вземаме съвсем на сериозно, често се оказват смешно елементарни и прости. Оплитаме се в ежедневни проблеми, изпадаме в ненужни подробности до такава степен, че животът профучава покрай нас, без да забележим. Но ако се научим да подминаваме маловажните неща, можем отново да се върнем към правилната посока. А това се постига най-лесно като приемаме нещата с чувство за хумор – иронизирайки себе си и ситуацията, в която сме изпаднали. Но никога не се надсмивайте над другите – те са точно толкова объркани, както и самите вие.
Ако внимателно наблюдавате човешкото поведение, ще видите смешната му страна. Научете се да откривате забавното във всяка ситуация. Това е най-добрата техника за отпускане и разсейване на съмненията и тревогите.
Повярвайте ми, всичко, което правите, се връща. Това не е заплаха, а просто наблюдение. Ако правите добро, ще получавате добро. Ако правите лошо, това ще ви се върне.
Спомнете си старата поговорка: „Човек е това, с което се храни.” Вие сте такива, каквито са постъпките ви. Вгледайте се в лицата на хората, които носят радост на другите, и ще забележите, че са изпъстрени с фини бръчици от усмивки. Вгледайте се в лицата на онези, които обичат да се налагат, които са арогантни и взискателни, злобни и вечно сърдити, и ще забележите бръчките на нещастието и страха – тяхното изражение е вечно смръщено наместо ведро. Тези бръчки и свъсени вежди не могат да се загладят от никакви кремове, слънчев загар или пластични операции. Хората са това, което правят, и то е изписано по лицата им.
Повечето уравновесени и щастливи хора ще ви кажат, че понякога се налага да работите върху нещо, без да чакате отплата – освен мигновената радост, че си имате занимание и е малко вероятно да се забъркате в неприятности. Непрестанното търсене на успех, отплата, награда може да се окаже пагубно за равновесието ни, когато не постигнем успехи. Понякога си заслужава да правите нещо заради самото удоволствие от работата.
Бъдете готови да проявите по малко храброст всеки ден. Защо ли? Защото, ако не го правите ще се превърнете в закостенели и старомодни досадници, ще се съсухрите и ще се сбръчкате. Всеки човек има собствена зона на удобство, в която се чувства в безопасност, на топло и сухо. От време на време обаче трябва да я напускаме, да приемаме предизвикателствата, да се стряскаме и стимулираме. Само така ще поддържаме духа си млад.
Дълбоко съм убеден, че повечето световни проблеми възникват заради предположения. Когато правим предположения, смятаме, че сме наясно как стоят нещата, но всъщност нищо те знаем. Предполагаме, че грешната информация, с която разполагаме, е чист факт, и нещата продължават да се влошават.
Почти всички преуспели хора имат чувство за лично достойнство. Какво точно имам предвид? Ами те са непоклатими, осъзнали са същността и намеренията си. Не изпитват нужда да се хвалят с придобивките си или онова, което са постигнали. Не изпитват нужда да привличат вниманието, защото не проявяват особен интерес към чуждото мнение – твърде заети са да изпълняват целите си, които са си поставили. Държат на благоприличието (какво чудесна старомодна думичка) не защото се притесняват да не се изложат, а защото не изпитват потребност да попаднат в центъра на вниманието.
Ако преживяваме някакво травматизиращо събитие, разстройваща случка или труден период, определено няма да ни е от полза през цялото време да се опитваме да крием чувствата си от притеснение околните да не ни сметнат за слаби или неуравновесени. Сигурно ви се струва, че това противоречи на правилото да се държим с достойнство, но изпитването на емоции не е недостойно, освен ако не ги изразяваме в неподходящо време и по неуместен начин.
Старомодните ценности никога не излизат от мода (те просто са извън времето) и аз няма да ви разочаровам. Да държите на думата си е съзнателна лична нагласа. Да сте лицемерни подмазвачи означава да се опитвате да промените останалите.
Понякога просто трябва да обърнете гръб и да си тръгнете. Всички мразим да губим, да се отказваме, да се предаваме. Обожаваме предизвикателствата на живота и искаме да продължаваме напред, докато постигнем целта, към която сме се устремили, докато спечелим, докато победим. Понякога обаче това не се случва и е добре да се научим да разпознаваме тези моменти, да се научим философски да махнем с ръка и да си тръгнем с гордост и непокътнато достойнство.
Ако дадени взаимоотношения са приключили, недейте да ровите за тлеещи остатъци. Тръгнете си.
Личните граници са въображаемите линии, които чертаете около себе си и никой не бива да преминава нито физически – освен ако не е изрично поканен, - нито емоционално. Имате право на уважение, на лично пространство, на любезно отношение, на доброта, любов, честност и зачитане на достойнството ви и това са само нищожна част от вашите права. Ако хората преминават границите или размиват очертанията, вие имате право да се защитите и да откажете да търпите поведението им. Първо обаче сами трябва да очертаете границите. Трябва да знаете какво ще отстоявате и с какво ще се примирявате. Първо трябва да очертаете своите лични граници, в собственото си съзнание и едва тогава можете да очаквате, че останалите ще ги спазват и уважават.
Поставянето на собствени граници ни помага да се противопоставим на напористи личности, на груби и агресивни хора, които биха се възползвали от нас по злонамерен начин. Преуспелите личности знаят колко струват и не позволяват на никого да ги притеснява. Преуспелите хора могат да разпознаят емоционалното изнудване, да усетят кога хората си играят с тях, да преценят кои са слаби и нуждаещи се, кои са натрапници и кои чувстват потребност да накарат останалите да се чувстват нищожни, за да могат те самите да се почувстват значими. Когато очертаете личните си граници, много по-лесно ще ги отстоявате, ще бъдете силни, твърди, непоколебими и решителни.
Склонни сме да смятаме, че повечето пари ще решат даден проблем. Понякога обаче е нужно да приложим старомодния подход и да отделим време и внимание, за да вникнем в проблема. Подобно на бабите и дядовците ни, които не изхвърляли вещите си, когато спирали да работят, и не си купували нови, а търпеливо се опитвали да разберат какво се е развалило и търсели начин да го поправят. Прилагали този метод не само към своите часовници и чайници, но и при взаимоотношенията си.
Лошите хора не се чувстват виновни, те са прекалено заети да вършат злини. Добрите хора се чувстват виновни, защото са добри и защото смятат, че са сбъркали, че са разочаровали някого, че са допуснали грешка или са се издънили. Добрите хора имат съвест. Лошите нямат. Ако се чувствате виновни, това е добър знак. Означава, че сте на правилния път. Трябва обаче да знаете как да се справите с чувството за вина, защото то е изключително егоистично. Освен това е чисто губене на време и напълно излишно.
Независимо колко отблъскващ е даден човек, в него винаги има нещо добро. И вие трябва да откриете това зрънце добро, да го подчертаете, да говорите за него и да привлечете вниманието към него. Същото важи и за проблемните ситуации.
Странно е, но когато се влюбваме, избираме човека именно защото е независим, силен, енергичен, властен и неустрашим. По-късно, когато вече сме го „хванали”, тъй да се каже, започваме да се опитваме да го променим. Ставаме изключително ревниви, ако той запази независимостта си, сякаш връзката ни го ограничава, обвързва, подрязва му крилата.
Тези хора са се справяли доста добре и без нас. И въпреки това в момента, в който срещнем партньора си, ние започваме да раздаваме съвети, да ограничаваме избора им, въображението и мечтите им, поставяме граници на свободата им. Трябва да отстъпим и да им предоставим свободата да бъдат такива, каквито са.
Много хора казват, че магията на взаимоотношенията им се е изпарила, че между тях няма искра и че са се отчуждили. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете двама души вплетени в една символична връзка от недоверие, угнетеност и незачитане. Тези хора стесняват до крайност личното пространство на другия, а и своето собствено.
Лесно е в съвременния забързан живот и сложните всекидневни взаимоотношения да забравим, че до нас стои живо човешко същество, а не просто някой, в когото се блъскаме по пътя. Лесно можем да започнем да възприемаме определен човек като наш пленник веднъж и завинаги, да се заблуждаваме, че сме му благодарили, че сме го похвалили или помолили, докато в действителност не сме го забелязвали, държали сме се грубо и пренебрежително, не сме зачели чувствата му е сме се държали с него като с низше същество.
Обикновено се държим с непознатите изключително добре и запазваме цялото си внимание за хората, с които работим. Партньорът ни често остава незабелязан, загубен в суматохата. В действителност би трябвало да се отнасяме с партньорите си по-добре, отколкото с всички останали. Та нали те са най-важните хора за нас. Тогава трябва да им го докажем.
От „Личен кодекс за по-добър и по-щастлив живот“, Ричард Темплар, изд. Обсидиан
Снимка: twitter.com
