Михаил БУЛГАКОВ между дявола и Бога

(Сергей Топленинов, Николай Лямин, Любовь Белозерская, Михаил Булгаков. Останкино, 1926)

Михаил Булгаков е роден в семейство, в което е царувал Бог. Баща му бил доктор по богословие, професор в Киевската духовна академия. Дядовците му по бащина и майчина линия също били свещеници и семейството естествено чакало, че най-големият син ще тръгне по дирите им – ще служи на Църквата. Но Михаил дръзко заявил, че търси свой път в живота: той решил да стане лекар. Бащата си замълчал, майката подкрепила сина и Михаил станал студент в медицинския факултет.

Младежът се увлякъл от Дарвин, заразил се с дух на скептицизъм и през 1911 г. окончателно скъсал с вярата. Сестра му Вера записала с ужас в дневника си: тази година Миша не е постил нито веднъж!

На стената на своята стая младежът написал на латински: Огънят лекува!

И огънят наистина не закъснял.

Първата световна война хвърлила лекаря Булгаков на фронта, а революцията го всмукала във водовъртежа на гражданската война – той се биел на страната на белите. С армията на Деникин отстъпил на Кавказ, опитал се да отплува за Истанбул, но се разболял от тиф и през 1921 г. се оказал най-после в Москва, столицата на победилия пролетариат.

Душата му сякаш се събудила от тежък сън.

Най-много го поразила атмосферата на тоталния атеизъм. Той видял палячовските процесии на Великден, където маскирани шутове носели плакат: "Мария е родила комсомолец", затворените храмове, срутените кръстове, отворил списанието "Безбожник" и прочел, че Христос никога не е съществувал.

Отдръпвайки се с ужас от панорамата на греха, Булгаков разбрал, че в триумфа на безбожието има пръст и неговата вина, неговото лично предателство на вярата.

В тази точка започнал писателският му път.

Блестящо заявявайки за себе си с дебютния си роман "Бялата гвардия" и пиесата "Дните на Турбиновци", ставайки столична знаменитост, Михаил Булгаков притеглил вниманието и на още един човек, който в душата си тайно изживявал нещо подобно на душевните терзания на писателя. Този човек бил Сталин. Детството на съветския тиранин минало в атмосферата на чиста вяра, той пеел в хора на Горийската църква, мечтаел да стане свещеник и постъпил в Тбилиската семинария. Той не я завършил, но никой не знае дали разривът му с вярата е бил окончателен.

Пътищата на тиранина и писателя неочаквано се кръстосали.

ГПУ веднага решило, че Булгаков трябва да бъде унищожен. През 1923 г. в апартамента му бил направен обиск. Иззели ръкописа на повестта "Кучешко сърце" и най-важното – дневника на писателя, написан в тотално антикомунистически дух. И какво? Ами нищо! При това дневникът бил озаглавен многозначително: "Под ботуш". Нещо повече, Булгаков написал донкихотско протестно писмо до ГПУ, в което заявил, че ще напусне Съюза на писателите, ако не му върнат ръкописите. И станало нещо нечувано – върнали му дневника, който Булгаков незабавно изгорил. Изгорил го, но не знаел, че машинописката направила копие, благодарение на което дневникът е стигнал в края на краищата до нас.

Както е известно, "ръкописите не горят".

Чудеса от такъв род можели да се случат само по лично разпореждане на Сталин. Дали когато е чел дневника на Булгаков, диктаторът не е видял неочаквано като в огледало тайните си душевни мъки?

Усетил тайнствената закрила, Булгаков започнал да се държи още по-дръзко: той се появявал в театъра и в ресторантите с буржоазен монокъл, облечен в идеален костюм и с папионка. На фона на тогавашните каскети и рубашки неговият вид бил предизвикателен. При появата му оркестърът на ресторанта обикновено свирел шеговит марш в чест на дръзкото конте.

Сталин е объркан – той не знае какво да прави с този присмехулник. Нещо повече: той продължава да идва отново и отново като омагьосан на Булгаковата пиеса "Дните на Турбиновци". Театроведите пресметнали, че той е бил на спектакъла 15 пъти! Често пристигайки за втория акт, а понякога и половин час преди финала.

Последиците от тези театрални увлечения били усетени скоро от цялата страна.

Така, виждайки коледната елха в началото на второ действие, Сталин разпоредил да се отмени забраната на коледните празници и празничната елха по къщите. А когато започнала войната, решил да възстанови царската униформа на офицерите, на която неволно се любувал на сцената на МХАТ. В самия час, когато Русия била нападната от Германия, той се обърнал към народа си с думите на белогвардейския полковник Турбин от пиесата: "Братя и сестри, към вас се обръщам аз, приятели мои!…"

И най-сетне Сталин е първият човек, научил (от писмото на самия Булгаков), че той е написал роман за Дявола, но след това го изгорил.

Изгорил го, обаче не напълно. Първо скъсал тетрадката на две и хвърлил в огъня само дясната половина. На въпроса на жена си: "Защо?", писателят разумно отговорил: "Ако изгоря всичко, кой ще повярва, че е имало нещо?"

Скоро той се върнал към романа и започнал да го пише отново, и го писал фактически до самата си смърт през 1940 г.

(Булгаков в 1910-х годах во время учебы в Киевском университете)

В романа "Майсторът и Маргарита" Булгаков описал Дявола в маската на Воланд като буреносен облак на гнева, който връхлита Москва. В своя гняв дяволът неочаквано преминава на страната на Светлината и по същество предвещава с идването си деня на Страшния съд, бурята, която ще сполети града на греха.

Има някаква странна мистика в това, че в разгара на терора, когато на Лубянка разстрелвали по 40 човека за една нощ, писателят-бунтовник оцелял. Сякаш дяволът поглеждал през рамото му и, прочитайки поредната сцена на разправа с грешниците, изчезвал, тананикайки си доволно някоя мелодия от "Фауст" на Гуно.

Умирайки от бъбречна болест, Булгаков предсказал с хумор своето погребение: ще тръгнат с ковчега надолу по стълбището и непременно ще ударят ъгъла му във вратата на съседа.

Така и станало – ударили го.

Сталин изживял смъртта на писателя като лична загуба. В началото той дори не повярвал на нея. В дома на покойния звъннал телефонът: "Обаждаме се от секретариата на другаря Сталин. Вярно ли е, че Булгаков е умрял?"

Да, вярно е.

През 1943 г. Сталин решил внезапно да прекрати гоненията срещу Църквата и да върне властта на патриарх Сергий. На първата им среща в Кремъл червеният богоборец посрещнал патриарха с думите: "Не стана!" И разперил безпомощно ръце.

Искал е да каже: не стана нищо без Бога.

Превод: Андрей Романов

Източник: pravoslavie.bg
Снимки: ru.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност