Роден в Баку, живеещ в постоянни пътувания между родния Азърбайджан, Турция и Русия, Елчин Сафарли (Elçin Səfərli) успя да плени младото поколение със своите емоционални книги, които вече стигнаха и до българските читатели („Ако ти знаеше” и „Ти ми беше обещан”). 34-годишният писател и журналист, който споделя, че всички ние сме изтъкани от детството си, вплита това искрено чувство и в начина, по който пише.
За благородните жени, родителството и религията на любовта, споделено от Елчин Сафарли.
ЗА БЛАГОРОДСТВОТО НА ЖЕНИТЕ
В моите представи жените са много по-благородни от мъжете. Защото жената, по моему, е единственото създание, което е способно да обича безкористно. Израснах след силни жени, такива има в живота ми и днес, и ги уважавам изключително много за това, че независимо от всички трудности, те не се предават и продължават напред.
Що се отнася до книгите, световната статистика сочи, че 70% от читателите са жени. Освен това, жените обичат емоционалните текстове, а аз пиша тъкмо така – всичко в книгите ми е построено от емоции, ухания и атмосфера.
ЗА РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ
Няма да ви лъжа – смятам, че жените и мъжете имат различни мисии и отговорности. Не става дума за това, че жената трябва да седи до печката и да възпитава децата, не. Ние просто имаме различна енергетика, затова е невъзможно да има знак на равенство помежду ни. Ето например, пророците никога не са били жени – нито в ислямската, нито в християнската религия. Жените и мъжете са замесени от различно тесто, различна им е природата. Но аз винаги съм заставал на страната на жените и смятам, че те трябва да си позволят да бъдат слаби, иначе душите им станат твърди като камъка.
ЗА РОДИТЕЛСТВОТО
За мен родителството е безусловна любов. Едно дете идва на белия свят, защото ти си го жадувал. В моят случай поне беше така – желанието да споделя с този нов човек огромната си любов, а не да очаквам, че някой ден като остарея, той ще се грижи за мен. Надявам се, хонорарите ми ще са достатъчни, за да се изхранвам и да успея да си намеря добра медицинска сестра, когато се наложи.
Аз бих искал просто да отгледам добър човек. А още и да поработя върху грешките. Родителството е още една възможност да се върна в детството, да задавам и отговарям на искрени въпроси. Родителството е възможност да прочетеш още веднъж любимите си детски книжки. И да обясняваш нещо на детето си, когато то е удивено. Ние, възрастните, от нищо вече не можем да се удивим.
ЗА РЕЛИГИЯТА
Това не e любимата ми тема, ако трябва да бъда искрен. За съжаление, днес в света религията преживява криза - нея често я използват като начин за манипулиране на масите.
А на мен ми се струва, че най-важната религия – това е любовта. И към света е нужно да се отнасяме с любов и добро. Любовта никога не съди, тя никога не отхвърля и не принуждава. Не приемам религията, защото тя ни дели на грешни и безгрешни.
Виждам много хора, които живеят живота си осъзнато и с любов, без да се вписват в никакви религиозни канони. Навярно те могат да сторят това, но не искат – просто природата им е такава. Аз уважавам това разбиране.
Източник: kefline.ru
Снимка: Elchin Safarli, commons.wikimedia.org
