Човешко е да се греши, божествено - да се прощава | Александър ПОУП

Макар творчеството на Поуп да става популярно едва в края на XIX век, той е определян като най-великия английски поет на XVIII век и най-великия английски сатирик. Роден в католическо семейство в Лондон, в детството си Александър Поуп е белязан за цял живот от коварно гръбначно изкривяване („болестта на Пот”), което определя изключително ниския му ръст – 137 см. На 17 години той е приет в лондонското общество, което го определя като истинско литературно чудо. Тежкият характер и честите му литературни спорове лишават Поуп от близки приятелства, но любовта към писането е достатъчно, за да запълни самотата в живота му. В началото на своята кариера той създава предимно описателна поезия. Следват не особено успешните му преводи на „Илиада” и „Одисея”. В края на живота си Александър Поуп разчита на сатиричното перо на своето слово, което в критиките си не пожалва дори самия него.

Блазе на онзи, който е охолен
в кръга на бащината си земя
и с радост диша въздуха, доволен,
че си е у дома,
чиито ниви, с хляб го снабдяват,
а пък стадата – с мляко и руна,
чиито буки лете хлад му дават,
а зиме – топлина.
Из „Ода на самотата”

Alexander Pope (1688 ~ 1744) by Michael Dahl, 1727

Деветата заповед е гласяла: Блажени са неочакващите нищо, затова не се разочароват.

Редът е Първият небесен закон.

Силата на ума идва с упражняването му, а не с покоя.

Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.

Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.

Повечето жени нямат характер: те са или блондинки, или брюнетки; това е най-добрият способ да ги различаваме.

Глупаците се възхищават на това, което интелигентните хора просто одобряват.

Да се гневиш – означава да наказваш себе си за грешките на друг.

Най-сериозните хора са най-доверчиви.

Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.

Болестта е своего рода преждевременна старост.

Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.

Във всеки човек има точно толкова тщеславие, колкото ум не му достига.

Нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.

И рече бог: да бъде Нютон - и настана светлина. (надпис на родната къща на Исак Нютон)

Човек е толкова по-самонадеян, колкото по-ограничени са разбиранията му.

Мълчанието е блясъка на глупака и хитростта на мъдреца.

Надеждата, съпровождаща ни цял живот, не ни напуска дори и в смъртния час.

Глупаците бързо попадат там, където ангелите се страхуват да стъпят.

Всеки човек се различава от другия, и с всеки ден се различава сам от себе си.

Леността е майка на философските системи.

Титулна страница на петото издание на Стихотворения на Поуп, 1726 г.

Титулна страница на изданието от 1752 г. на превода на Одисея

Изображения: en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност