Човек трябва да бъде грижовен. Грижата - ето нещото, което обединява хората | Дмитрий ЛИХАЧОВ

Размишленията на големия руски хуманист, филолог и културолог за човешкото поведение, събрани в непубликувани записки през годините.

Има музика на времето, има и шум на времето. Шумът често заглушава музиката. Понякога шумът може да е безмерно велик, а музиката да звучи в зададените от композиторите норми. Злото знае това, затова винаги е толкова шумно.

Злото има склонност към стадност. Злото събира тълпата, тя е единодушна в нападението, но побеждавайки, вътре в нея започват да се ядат един друг. Партиите – те са същите стада.

Безделниченето съвсем не се състои в това, човек да седи безделен, „скръстил ръце” в буквалния смисъл. Не, безделникът е вечно зает – празнослови по телефона (поняко с часове), ходи на гости, гледа телевизия – всичко подред, спи дълго, измисля си всякакви занимания. Изобщо, безделникът е винаги толкова зает…

Физиологът Ухтомски има един закон – „закон за заслужения събеседник”, който трябва да се изучава и в бита.

Загрижеността укрепва отношенията между хората. Укрепва семейството, укрепва приятелството, сплотява жителите на едно село, на един град, на една страна.

Проследете живота на човека.

Човек се ражда, и първата грижа за него е на майката, постепенно (още след няколко дни) бащата встъпва в непосредствена грижа за детето си (до раждането грижата на бащата е била до известна степен „абстрактна” – до появата на детето, родителите са се подготвяли, мечтали са за него).

Чувството за загриженост за другия много рано се проявява при момичетата. То още не умее да говори, но вече се опитва да се грижи за малката си кукла. Момчетата, съвсем малки, обичат да ловят риба, да събират гъби. Ягоди и гъби обичат да събират и момичетата. Но те го правят не само за себе си, а за цялото семейство. Носят у дома, приготвят за зимата.

Постепенно децата стават обекти на все по-голяма грижа и сами започват да проявяват истинска грижа – не само за семейството си, но и в училище, където ги е пратила родителската грижа, за селото си, за града, страната си…

Грижата се разширява и става все по-алтруистична. За грижата преди време, децата се отплащат на родителите си, грижейки се за тях на старини – когато те вече с нищо не могат да помогнат на децата си. И тая грижа за старците, а после и за паметта на  отишлите си от света родители, някак се слива с грижата за историческата памет на семейството и рода в цялост. Ако грижата е насочена единствено към него самия, човекът е егоист.

Грижата – ето нещото, което обединява хората, крепи паметта за миналото, и е насочена изцяло към бъдещето. Това не е само чувство – това е конкретно проявление на чувството на любов, приятелство, патриотизъм. Човек трябва да бъде грижовен. Негрижовният или безхаберен човек е най-вече човек недобър, човек, който не обича никого.

Някъде в писамата си, Белински беше сподели тая мисъл – мерзавците винаги одържат победа над порядъчните хора, защото се отнасят с порядъчните хора като с мерзавци, а порядъчните хора се отнасят с мерзавците като с порядъчни хора.

Глупавият не обича образования, неграмотният - образования, невъзпитаният – възпитания и т.н. И всичко това е прикрито с някакви фрази: „Аз съм човек простоват”, „Не обичам да мъдрувам”, „Изживял съм живота си без всичко това”, „Всичко е от лукавия” и т.н. А в душата му ненавист, завист, чувство за собствена непълноценност.

Мицкевич е казал: „Дяволът е страхливец, той се бои от самотата и винаги е скрит в тълпата”. И още – „Дяволът търси тъмнината, и от него трябва да се крием в светлината”.

* „Мелочи поведения” - Заметки и наблюдения: из записных книжек разных лет, 1989

Източник: izbrannoe.com
Снимка:
nekropole.info, ru.wikipedia.org

  

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност