ГЬОТЕ за религията – от разговорите му с Йохан Петер ЕКЕРМАН (немски поет, писател и негов литературен помощник)

(Goethe in the Roman Campagna,1786, by Johann Heinrich Wilhelm Tischbein)

Вечерта бях за един час при Гьоте на приятелски разговор. Бях си купил английска библия, в която не се съдържаха апокрифните книги, не бяха включени като неистински и не от божествен произход. Изразих пред Гьоте моето съжаление за много тясното разбиране, според което някой писания от Стария завет се разглеждат като дадени от Бога, а други – не се разглеждат, сякаш изобщо може да има нещо благородно и велико, което да не подхожда на Бога и да не е плод на неговата намеса.

„Аз съм напълно на вашето мнение – отговори Гьоте. – Но има две гледища за преценка на библейските неща. Едното е това на прарелигията, гледище на чистата природа и на чистия разум, което има божествен произход. То ще остане винаги все същото и ще пребъдва и важи, докато съществуват богонадарени същества. Но това гледище е само за избраните и е много висше и благородно, за да може да бъде всеобщо. След това има гледище на черквата, от по-обикновен човешки характер. То е немощно, колебливо и променящо се, но и то ще трае в своето вечно преобразяване, докато има слаби човешки същества. Светлината на непомраченото божествено откровение е премного чиста и блестяща, за да може да подхожда за бедните, съвсем слаби хора и да бъде поносима за тях. Но черквата се намесва като благодетелен посредник, за да я посмекчи и направи по-умерена, та по този начин да се помогне на всички и да се получи полза за мнозина. Християнската черква, свързана с вярата, че като Христова наследница може да освобождава от бремето на човешките грехове, е твърде голяма сила. Да запази черквата тази своя сила и влияние и по този начин да укрепи черковната сграда – към това е насочено главното внимание на християнското духовенство. Затова то малко се интересува дали тази или онази библейска книга спомага за голямото просветляване на духа и дали съдържа учение за висока нравственост и човешко благородство- него много повече го занимават Мойсеевите книги заради историята на грехопадението и появяването на нуждата от изкупител и по-нататък пророците, които многократно се позовават на него, очаквания Месия, както и евангелията, разказващи за неговото действително земно явяване и смъртта му на кръста като изкупление на нашите човешки грехове. Вие виждате прочие, че при такива цели и стремежи и мерени на такива везни, малка тежест биха могли да имат апокрифните евангелия.

Впрочем истинно или неистинно са много чудни въпроси при библейските неща. Що е истинно, ако не във висша степен прекрасното, което е в хармония с най-чистата природа и с разума и спомага и до ден днешен на нашето висше развитие! И що е неистинно, ако не абсурдното, празното, глупавото, което не донася никакъв плод или поне никакъв добър плод. Ако трябва истинността на едно библейско писание да се разреши чрез въпроса, дали ни е предадено напълно вярно, то бихме могли и в някой места да се усъмним и относно истинността на евангелията, тъй като Марко и Йоан са писали не по непосредствени впечатления и опит, а доста късно според устни предания, а последното евангелие е написано от апостол Йоан едва в преклонна възраст. Все пак аз смятам и четирите евангелия за съвсем верни, защото в тях сияе отблясъкът на една възвишеност, извор на която е личността на Христос, и която е по-божествена от всяка божественост, появявала се някога на земята. Попитат ли ме дали е в моята природа да му оказвам божествена почит, ще отговоря: Напълно! Аз се прекланям пред него като пред божествено откровение на най-висшия принцип на нравствеността. Попитат ли ме дали е в моята природа да почитам слънцето, пак ще кажа: Напълно! Защото то също така е откровение на най-висшето начало, и то най-мощното от всичко, което е дадено на нас, земните деца, да използваме. Аз обожавам в него светлината и творящата божия сила, единствено чрез която ние живеем, действаме и съществуваме, а с нас и всички растения и животни. Но ако ме попитат дали бих се поклонил на една кост от палеца на апостол Петър или Павел, ще отговоря: Пощадете ме и ме оставете на мира с тези ваши глупости!

Не угасвайте Духа! – казва апостолът.

Има много глупости в догмите на черквата. Но тя иска да господства и затова трябва да има умствено ограничена маса, която превива врат и драговолно се съгласява да господстват над нея. Висшето, богато платено духовенство от нищо повече не се бои, отколкото от просвещението на масите. То дълго време, колкото това е било възможно, ги е държало настрана и от библията. Защото какво можеше да помисли бедният член на християнската община за княжеското великолепие на един богато платен епископ, когато, напротив, види в евангелието бедността и лишенията на Христа, който с учениците си смирено ходеше пеш, докато князът-епископ се вози в карета, теглена от шест коня!

Ние съвсем не знаем колко много дължим на Лутер и на Реформацията. Ние се освободихме от оковите на духовната ограниченост и вследствие на нашата нарастваща култура станахме годни да се върнем към извора и да схванем християнството в неговата чистота. Ние отново имаме смелостта здраво да стоим на Божията земя и да чувстваме своята богонадарена природа. Нека духовната култура да крачи все по-напред, нека естествените науки да растат все повече и да се разширяват и задълбочават, нека човешкият дух да разширява своите хоризонти, колкото може – ние никога няма да надминем висотата и нравствената култура на християнството, както тя прозира и свети в евангелията.

Но колкото по-дейно ние, протестантите, крачим напред в благородно развитие, толкова по-скоро ще ни последват и католиците. Когато се почувстват обхванати от все повече напредващото велико просветително движение на времето, каквото и да правят, те ще трябва да отстъпят и в края на краищата всичко ще стане едно. Ще изчезне и жалкото протестанстко еретичество и с него омразата и враждата между бащи и синове, братя и сестри. Защото, щом човек се обхване и вживее в чистото учение и любов на Христос, ще се почувства голям и свободен и няма да придава особено значение на една или друга дреболия във външния култ. И всички постепенно ще преминат от християнството на думи и вяра към християнството на убеждения и дела.

Разговорът се насочи към велики хора, живеели преди Христа, и че мощта на Бога се е проявявала и у тях така силно, както и в някой големи евреи от Стария завет. Говорихме и за това, какво е влиянието на Бога върху големи личности от сегашния свят, в който ние живеем.

„Ако слуша човек какво говорят хората – каза Гьоте, - би трябвало почти да повярва, че Бог от онова старо време съвсем се е оттеглил на почивка и човекът сега е поставен на собствени нозе и трябва да гледа да се справя без Бог и неговото всекидневно невидимо дихание. В религиозните и моралните работи все още се допуска възможността за божия намеса, но що се отнася до науката и изкуството, смята се, че това са чисто земни неща и продукт само на човешките сили. Но нека се опита някой и произведе с човешка воля и сили нещо, което би могло да се нареди до Моцарт, Рафаел или Шекспир. Аз зная много добре, че тези тримата благородници съвсем не са единствените, че във всички области на изкуството са работили безброй отлични умове, които са създали такива съвършени творения като споменатите. Но щом като те са били големи колкото онези, то те са превъзхождали човешката природа в същата степен и са били също така боговдъхновени, както и онези.

И навред все това: какво е и какво трябва да бъде?

След известните въображаеми шест дни на творчество Бог в никой случай не се е отдал на почивка, а продължава да действа, както в първия ден. Да сглоби от прости елементи тази сурова планета и от година на година да я търкаля в слънчевите лъчи – това навярно не би му доставило особено удоволствие, ако не е имал план да създаде върху тази материална основа разсадник за свят от Духове. Така той непрестанно действа чрез по-висшите натури, за да издига чрез тях нагоре по-низшите.”

Гьоте замълча.

11 март 1832 г.

*„Наука и изкуство”, София 1956 г., превод от немски Димитър Осинин и Плама Николова

Източник: fakel.bg

Картина: Johann Wolfgang von Goethe (Ölskizze), 1828, Joseph Karl Stieler, Bavarian State Painting Collections - Wikimedia Commons