Добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума ~ Георги ГОСПОДИНОВ

Всичките наши тела ~ Свръхкратки истории

Смешни и абсурдни, меланхолични и иронични – такива са свръхкратките истории на Георги Господинов. Най-новата му книга „Всичките наши тела. Свръхкратки истории“ (Изд. Жанет 45) събира 103 кратки истории, в които успява да побере светове, микровселени и понякога само едно нещо, честно, красиво и скромно, което гали и разтърсва читателя. „Всичките наши тела” е завършена в началото на годината в САЩ, където авторът печели престижната стипендия на Нюйоркската обществена библиотека.

Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така.”, споделя Георги Господинов.

Споделяме шепа от неговите свръхкратки истории.

Прости названия
В подлеза на Централна гара, в самия край на 80-те, един беше наредил цяла сергия с аудиокасети, от онези с лентата, няма сега да обяснявам под линия. Първи пробив на черния пазар. Всичката музика на света можеше да се открие там във възхитителен хаос – Ференц Лист до Лепа Брена, „Пърпъл“ между „Щурците“ и Берлинските симфоници, Франк Синатра до Хисарския поп. (В известна степен такива бяха и 90-те.)
И все пак този хаос беше привиден. В единия край на сергията стоеше табела с надпис „Бързи“, а в другия – „Бавни“. Какво търсите, питаше човекът, бързо или бавно?
Ей тази изначална дефинираност на света, която прави сложното просто, винаги ме е впечатлявала. Nomina trivialia.

Грешка
Тя е на пет. Наредила е всичките си плюшени животни на земята и ги пита: „Как сте днес, деца?“.
Минава зад гърба им и отговаря от тяхно име: „По-добре от утре…“
Дали се е объркала, мисля си от другата стая. Обикновено казваме „По-добре от вчера“. „По-добре от утре“ е, как да кажа, с повишена степен на тревожност. Кога ли една грешка става знак.

Пер Лашез
Вървях този следобед из гробището на света, попадах на Балзак, Пруст, Оскар Уайлд, Гертруд Стайн, Аполинер, Перек и на писатели, чиито имена не бях чувал. Само българският писател го нямаше в тази каменна антология. Нито в литературата на света, нито в гробището му.

Краят на Грозното пате
(не е за деца)
… И отишло накрая грозното пате при другите лебеди, след всички несгоди и понесени обиди от патици, пуйки, кучета, студ… Най-сетне край на теглилата, но… лебедите се държали хладно и високомерно. Къде беше цяла година? Не си бил с нас по света. Останал си в това забито село с презрените патици и кокошки. Откъде идваш ти? От селския двор, хахаха. Не споделяме общо минало, нямаме за какво да си говорим. На село можеш да си пръв сред патките, най-грозният или най-хубавият, все едно. При нас ще си налягаш перата най-отзад, ясно ли е. Няма да те изкълвем, няма да те убием, дори ще ти позволим да останеш. Но винаги ще си Грозното пате. Отсега нататък ще бъдеш чужденец сред нас… би казал техният Токвил, в труда си „За демокрацията в ятото“. (Сигурен съм, че лебедите, както и всички птичи, земноводни и млекопитаещи общества имат свои развити философски школи.)
Така Грозното пате не намерило покой нито сред чуждите, нито сред своите.

Поуки
Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце“, нарежда романтически Андерсен.
От каквото искаш яйце се излюпвай, стига само да се излюпиш сред своите, отвръща препатилото Грозно пате.

Из „Всичките наши тела“, Георги Господинов, Изд. „Жанет 45”, 2018

Снимка: Дафинка Стоилова

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност