Драмата на добрия човек е в това, че изцяло се раздава и на всички помага
Да се прави добро е нужно съзнателно, а не безразборно и наред. В това е драмата на добрия човек, който изцяло се раздава и на всички помага. В края на краищата, той остава самотен. Това споделя руският психолог Анна Кирьянова.
Ето например, излизате на улицата и започвате да хвърляте трохи – долитат много гълъби. Изяждат трохите и отлитат пак. Те няма да ви благодарят. Сред тях няма да видите нито орел, нито фламинго – това са друг вид птици. Те сами се грижат за прехраната си. И са величествени, и прекрасни. На трохите налитат гълъбите.
Ако застанете на улицата и почнете да раздавате дрехите и парите си, ще се повтори сходна сценка. Много хора ще поискат да получат нещо от вас даром. Но успелите, самодостатъчните, уважаващите себе си хора, ще минат и заминат. Те няма да се включат в тая своеобразна битка за трохи– те сами си изкарват прехраната. И имат чувство за собствено достойнство.
В това е драмата на добрия човек. В края на краищата, той остава сам. И никой няма да му каже „благодаря”. Защото от неговата помощ се възползват гълъбите, а не орлите. Той често е заобиколен от неудачници и потребители, които не са свикнали да казват „благодаря”. А само недоволно мрънкат, че и това им е малко.
Да се прави добро е нужно избирателно и съзнателно, а не безразборно и подред да раздаваш на всички добрината си. А после да тънеш в разочарование и тъга, казвайки си че хората са неблагодарни. Възможно е накрая да получиш и скъп спомен от гълъбите върху главата си…
Ние сами примамваме такива хора и гълъби, а добрите хора минават покрай нас и отлитат. Тези, които нищо не просят и не забиват лакти, а просто живеят и летят самостоятелно. Доброто не винаги привлича онези, които са ни нужни. Така е устроен животът.
Източник: Море смысла
Картина: Man in a Bowler Hat, 1964 by Rene Magritte