Петър Първи и селянинът ~ Лев ТОЛСТОЙ 

(Л. Н. Толстой разказва приказка на внуците си Илюша и Соня)

Натъкнал се цар Петър на един селянин в гората. Селянинът сече дърва. Царят му казва:

– Помози бог, селяко!

А селянинът отговорил:

– Божата помощ ми е потребна.

Царят пита:

– А голямо ли ти е семейството?

– Моето семейство е от двама синове и две дъщери.

– Е, не ти е голямо семейството. Ами къде дяваш парите си?

– Аз парите ги слагам на три места: първо  плащам дълг, второ  давам назаем, трето  във водата ги хвърлям.

Царят помислил и не знаел какво означава това, дето старецът и дълг плащал, и назаем давал и във водата хвърлял.

А старецът казва:

– Дълг плащам  баща и майка храня; на заем давам  синовете храня; а във водата хвърлям  дъщери отглеждам.

Тогава царят казва:

– Умна ти е главата, старче. Изведи ме сега от полето в гората: аз не ще намеря пътя.

Селянинът казва:

— И сам ще намериш пътя: върви направо, сетне свърни надясно, а сетне наляво, сетне пак надясно.

А царят казва:

– Аз тази наука не я разбирам, ти ме заведи.

– Аз, господарю, няма какво да те водя: за нас, селяните, денят струва скъпо.

– Е, щом като струва скъпо, ще платя.

– Щом като ще платиш – да вървим.

Седнали в двуколката и тръгнали.

По пътя царят взел да разпитва селянина:

– Ти, селяче, бивал ли си надалеко?

– Бивал съм тук-таме.

– Ами виждал ли си царя?

 Царя не съм виждал, а би трябвало да го видя.

– Тогава, щом излезем на полето – ще видиш царя.

– А как ще го позная?

 Всички ще бъдат без шапки, само царят с шапка.

Стигнали те в полето. Видели хората царя – и всички свалили шапките си. Селянинът се блещи, а не вижда царя.

Тогава той запитал:

– Ами къде е царят?

Цар Петър Алексеевич му казва:

 Виждаш, че само ние двамата сме с шапки  някой от нас трябва да е царят.
(Истинска случка)

„Петр I и мужик”, 1875, превод: Ангел Каралийчев

Снимка: public.edu.asu.ru

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност