(Л. Н. Толстой разказва приказка на внуците си Илюша и Соня)

Натъкнал се цар Петър на един селянин в гората. Селянинът сече дърва. Царят му казва:
- Помози бог, селяко!

А селянинът отговорил:
- Божата помощ ми е потребна.

Царят пита:
- А голямо ли ти е семейството?
- Моето семейство е от двама синове и две дъщери.
- Е, не ти е голямо семейството. Ами къде дяваш парите си?
Аз парите ги слагам на три места: първо  плащам дълг, второ  давам назаем, трето  във водата ги хвърлям.

Царят помислил и не знаел какво означава това, дето старецът и дълг плащал, и назаем давал и във водата хвърлял.

А старецът казва:
Дълг плащам - баща и майка храня; на заем давам - синовете храня; а във водата хвърлям  дъщери отглеждам.

Тогава царят казва:
- Умна ти е главата, старче. Изведи ме сега от полето в гората: аз не ще намеря пътя.

Селянинът казва:
- И сам ще намериш пътя: върви направо, сетне свърни надясно, а сетне наляво, сетне пак надясно.

А царят казва:
- Аз тази наука не я разбирам, ти ме заведи.
- Аз, господарю, няма какво да те водя: за нас, селяните, денят струва скъпо.
- Е, щом като струва скъпо, ще платя.
- Щом като ще платиш - да вървим.

Седнали в двуколката и тръгнали.

По пътя царят взел да разпитва селянина
- Ти, селяче, бивал ли си надалеко?
- Бивал съм тук-таме.
- Ами виждал ли си царя?
- Царя не съм виждал, а би трябвало да го видя.
- Тогава, щом излезем на полето – ще видиш царя.
- А как ще го позная?
- Всички ще бъдат без шапки, само царят с шапка.

Стигнали те в полето. Видели хората царя - и всички свалили шапките си. Селянинът се блещи, а не вижда царя.

Тогава той запитал:
- Ами къде е царят?

Цар Петър Алексеевич му казва:
- Виждаш, че само ние двамата сме с шапки  някой от нас трябва да е царят.
(Истинска случка)

„Петр I и мужик”, 1875, превод: Ангел Каралийчев
Снимка: public.edu.asu.ru