„Животът е трагично нещо, така че иронията не е достатъчна.”
За жизнената си философия
Нямам никаква жизнена философия. Имам само определени убеждения. С известно усилие, могат да бъдат считани за философия. Мога да нарека това философия на постоянството, на издръжливостта. Много просто нещо. Когато се намираш в лоши обстоятелства, пред себе си имаш избор – да се предадеш или да се опиташ да противостоиш. А предпочитам второто, доколкото е възможно. Това е и цялата ми философия, нищо особено.
За иронията
Иронията е измамно нещо. Когато с насмешка или ирония говориш за ситуация, в която си изпаднал, изглежда сякаш не си подвластен на обстоятелствата. Но това не е така. Иронията не ти дава възможност да избягаш от проблемите или да ги превъзмогнеш. Тя продължава да ни държи в същите рамки. Дори да пускаш шеги по повод нещо отвратително, все едно – ти продължаваш да бъдеш негов пленник. Когато видиш проблем, трябва да се бориш с иронията. Само с ирония ти никога не можеш да го победиш. Иронията е родена от психологическото ниво на съзнанието. Има различни нива – биологично, политическо, философско, религиозно, трансцедентално. Животът е трагично нещо, така че тук иронията не е достатъчна.
За доброто и злото
Съвсем не смятам, че всички хора са лоши. Но съм убеден, че хората са способни да творят злини – надарени са с невероятни способности за това.
Изглежда са по-малко предразположени да правят добрини. Но хората, доколкото зная, предпочитат лесните решения, а да сътвориш зло е по-лесно, отколкото добро.
За пространството
Това е най-важното – пространството, което обитаваш. Спомням си, че когато бях на 23 години, насилствено ме настаниха в психиатрична клиника – всички тези лекарства и неприятни методи, които ми прилагаха, не произведоха върху мен такова тягостно впечатление, колкото стаята, в която се намирах. Особено впечатление ми направи съотношението между размера на прозорците и размера на стаята – те навярно бяха 8 пъти по-малки от нея. И именно това ме доведе до неистово състояние, почти до обезумяване.
За вярата и религиите
Аз изобщо не съм привърженик на религиозните ритуали или формалното богослужение. Придържам се към представата си за Бог като носител на абсолютно случайна, с нищо не обусловена воля. Аз съм против търгашеската психология, която принизява християнството – направи това – ще получиш това, наистина ли? И още повече това – уповавай се на безкрайното милосърдие Божие.
Най-ценното у човека
Умението да прощава, умението да съчувства. Най-чистото усещане, което възниква по отношение на хората у мен – това е жалостта. Навярно, защото всички ние сме смъртни.
* Цитати от интервюта с Бродски пред годините, публикувани в „Книге интервью. Иосиф Бродский” (Захаров, 2011).
Снимки: ru.wikipedia.org