Тъгувам единствено за себе си. За този, който бях | Джордж Бърнард ШОУ

Остроумните житейски бивалици на големия ирландски драматург и писател

На въпроса „Как се чувствате?”, 70-годишният Джордж Бърнард Шоу, заклет вегетарианец, отвръщал:

– Прекрасно! Макар постоянно да ми досаждат разни доктори, убеждавайки ме, че без месо ще загина!

На 90 години, по предишному бодрият писател, отвръщайки на същия въпрос, констатирал: 

– Превъзходно! Сега вече нищо не ме тревожи – всичките лекари, дето ми предричаха преждевременна смърт без месо, вече умряха!

***

През 1898 г., когато Шоу лежал със счупен крак, приятели, познати и лекари напористо го убеждавали да се откаже от вегетарианството – иначе щял да погуби себе си. 

Неговата близка – милионерката Шарлот Пейн Таунсенд, навестила ексцентричния си приятел, изпаднала в ужас и се хвърлила да обвинява доктора, че не изплашил достатъчно пациента си.

 Ако не почнете да ядете английски кървави бифтеци, сбогувайте се с крака си – заявил заплашително лекарят на Шоу.

– По-добре да изгубя крака си, отколкото да ям трупове, – отвърнал спокойно Шоу. Представете си, професоре, колко удивителна погребална процесия може да се устрои – никакви траурни церемонии, никакви скърбящи безделници – само стада бикове, говеда, свине, домашни птици, шестващи зад катафалката! И подвижни аквариуми с живи риби! И на всички тия твари – бели лентички в памет на скромния герой, който дори на прага на смъртта си се отказал да обядва със своите по-малки братя!

– В такъв случай, мистър Шоу, остава един-единствен изход, – възмутена заприказвала Шарлот. – Ще се наложи да дойдете с мен у дома, където сама ще се погрижа за вас. Иначе никога не ще оздравеете. 

– Длъжен съм да ви обърна внимание, че за огромно мое съжаление, животът под един покрив със самотен мъж е пагубна за репутацията на зеленоока девойка като вас, пък дори и социалистка. Аз самият не съм най-порядъчният джентълмен, но не бих позволил да уроня репутацията на своята най-добра приятелка пред обществото. Така че, ако действително искате да ме въдворите в дома си с лечебна цел, предварително е нужно да се споразумеем, че минимум ще се оженим. 

Шоу и Шарлот сключили брак на 1 юни 1898 г. – без църковен обред, напълно доволни един от друг, заживели в Питфорд и започнали лечението на крака на писателя.

***

В родината си, Шоу постепенно се превръщал в ходеща хумористична енциклопедия. Бил цитиран безспир, превърнал се в истински жив класик. И въпреки това, той се чувствал все по-самотен. Животът му стигнал онази фаза, когато кръгът от приятели започнал да се смалява не заради различни интереси, а защото смъртта ги отнемала от живота. Най-напред Шоу изпратил във вечността Уилям Морис и Уилям Арчър, с които го свързвала почти 40-годишна дружба. Починала и сестра му Люси. През зимата на 1935 г., той заболял от грип, но благополучно се излекувал, и направил извод:Не успях навреме да умра. Пропуснах психологическия момент!”

***

През 1925 г., му била присъдена Нобелова награда за литература. Верен на себе си, Шоу обещал, че в знак на благодарност за „това облекчение, което е дал на света, в следващите години нищо няма да печата”. Както се очаквало, от паричната премия той се отказал. Но не знаел, че пощата му ще прелее от писма с предложения, на кого да даде ненужната за него парична премия. На Алфред Нобел би могло да се прости изобретяването на динамита,  ехидно споделил по този повод беловласият ирландец. Но само враг на човечеството, може да измисли подобно нещо като Нобеловата награда.

Снимка: Shaw in 1914, aged 57 - en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност