Остроумните житейски бивалици на големия ирландски драматург и писател
На въпроса „Как се чувствате?”, 70-годишният Джордж Бърнард Шоу, заклет вегетарианец, отвръщал:
– Прекрасно! Макар постоянно да ми досаждат разни доктори, убеждавайки ме, че без месо ще загина!
На 90 години, по предишному бодрият писател, отвръщайки на същия въпрос, констатирал:
– Превъзходно! Сега вече нищо не ме тревожи – всичките лекари, дето ми предричаха преждевременна смърт без месо, вече умряха!
***
През 1898 г., когато Шоу лежал със счупен крак, приятели, познати и лекари напористо го убеждавали да се откаже от вегетарианството – иначе щял да погуби себе си.
Неговата близка – милионерката Шарлот Пейн Таунсенд, навестила ексцентричния си приятел, изпаднала в ужас и се хвърлила да обвинява доктора, че не изплашил достатъчно пациента си.
– Ако не почнете да ядете английски кървави бифтеци, сбогувайте се с крака си – заявил заплашително лекарят на Шоу.
– По-добре да изгубя крака си, отколкото да ям трупове, – отвърнал спокойно Шоу. Представете си, професоре, колко удивителна погребална процесия може да се устрои – никакви траурни церемонии, никакви скърбящи безделници – само стада бикове, говеда, свине, домашни птици, шестващи зад катафалката! И подвижни аквариуми с живи риби! И на всички тия твари – бели лентички в памет на скромния герой, който дори на прага на смъртта си се отказал да обядва със своите по-малки братя!
– В такъв случай, мистър Шоу, остава един-единствен изход, – възмутена заприказвала Шарлот. – Ще се наложи да дойдете с мен у дома, където сама ще се погрижа за вас. Иначе никога не ще оздравеете.
– Длъжен съм да ви обърна внимание, че за огромно мое съжаление, животът под един покрив със самотен мъж е пагубна за репутацията на зеленоока девойка като вас, пък дори и социалистка. Аз самият не съм най-порядъчният джентълмен, но не бих позволил да уроня репутацията на своята най-добра приятелка пред обществото. Така че, ако действително искате да ме въдворите в дома си с лечебна цел, предварително е нужно да се споразумеем, че минимум ще се оженим.
Шоу и Шарлот сключили брак на 1 юни 1898 г. – без църковен обред, напълно доволни един от друг, заживели в Питфорд и започнали лечението на крака на писателя.
***
В родината си, Шоу постепенно се превръщал в ходеща хумористична енциклопедия. Бил цитиран безспир, превърнал се в истински жив класик. И въпреки това, той се чувствал все по-самотен. Животът му стигнал онази фаза, когато кръгът от приятели започнал да се смалява не заради различни интереси, а защото смъртта ги отнемала от живота. Най-напред Шоу изпратил във вечността Уилям Морис и Уилям Арчър, с които го свързвала почти 40-годишна дружба. Починала и сестра му Люси. През зимата на 1935 г., той заболял от грип, но благополучно се излекувал, и направил извод: „Не успях навреме да умра. Пропуснах психологическия момент!”
***
През 1925 г., му била присъдена Нобелова награда за литература. Верен на себе си, Шоу обещал, че в знак на благодарност за „това облекчение, което е дал на света, в следващите години нищо няма да печата”. Както се очаквало, от паричната премия той се отказал. Но не знаел, че пощата му ще прелее от писма с предложения, на кого да даде ненужната за него парична премия. „На Алфред Нобел би могло да се прости изобретяването на динамита, – ехидно споделил по този повод беловласият ирландец. Но само враг на човечеството, може да измисли подобно нещо като Нобеловата награда.”
Снимка: Shaw in 1914, aged 57 - en.wikipedia.org
