Каквото и животът да ни учи, сърцето вярва в чудеса ♥ Фьодор ТЮТЧЕВ

(1803 ~ 1873)

Silentium, 1830, (превод от руски Петър Велчев)

Мълчи, таи, укривай ти
и своите чувства, и мечти 

в душевната ти глъбина
те нека пръскат светлина,
като звезди, щом се здрачи:
ти им се радвай
 и мълчи!

Как своя дух да изразиш?
Как с друг човек да споделиш?
Най-съкровеният копнеж
лъжа е, щом го изречеш.
А в тебе извор чист звучи:
ти пий от него
 и мълчи!

Сам в себе си живей честит,
цял свят в душата ти е скрит 

един вълшебен, тайнствен сън;
смущава го шумът навън,
гасят го дневните лъчи:
чуй песента му
 и мълчи!…

Silentium, (Мълчание!  лат.) било любимо стихотворение на Лев Толстой, който често го рецитирал наизуст и го включил в своята антология на най-ярките и най-дълбоки изречения на мислители и писатели от цял свят „Круг чтения“ (1908). Коментарът на Толстой гласял: „Колкото е човек по-уединен, толкова по-ясно дочува той винаги зовящия го глас на Бога“. 

***

Поет, преводач, мислител, философ, публицист и дипломат.  Фьодор Тютчев е сред най-изтъкнатите представители на философската и политическата лирика в руската литература. Определян е като третия велик представител на романтизма в Русия след Пушкин и Лермонтов. Приживе Тютчев е малко известен като поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове писани на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той гледал на стихотворенията си като на дреболии, незаслужаващи публикуване. Първата му стихосбирка е отпечатана едва през 1854 г. – подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от самия автор.

***

„Не вярвай на поета, Дево…” (превод Нико Стоянов, фрагмент)

Не вярвай на поета, дево,
недей да рониш ти сълзи
и, както от стихът му гневен,
от обичта му се пази!

(1839)

***

Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.

Стиховете никога не са доказвали нищо друго, освен по-големия или по-малък талант на техния съчинител.

Руската история до Петър Велики е само панихида, а след него – криминално престъпление.

В Русия – само канцеларии и казарми. И всичко се върти около камшика и чина.

***

Русия с ум не мож' я осъзна;
ни общ аршин отгоре й да се прокарва:
особена е нейната снага –
в Русия може само да се вярва.

(1866 г., философско четиристишие на Фьодор Тютчев)

***

На земята, дето всичко е променливо, от славата по-висше благо няма.

Щастлив е онзи, посетил тая земя в най-критичните й мигове.

Никъде не живеят толкова пълноценен, истински живот, както в съня.

Любовта е сън, а сънят – едно мигновение.

Не ни е дадено да предугадим, как ще се приемат думите ни. 

Как да се изкажеш чрез сърцето си? Как другият да те разбере? Ще узнае ли какво преживяваш? Изречената мисъл е лъжа. 

Когато в сърцата ни бледнеят спомени, смъртта ги кара отново да цъфтят в ръцете й. 

Това е война на кретените с негодниците.  

Всяко отслабване на умствения живот на обществото неизбежно влече след себе си засилване на материалистичните наклонности и гнусно-егоистичните инстинкти. 

Писмената беседа уморява почти толкова, колкото партия шах в кореспонденция. 

Картина: Tyutchev painted by Stepan Alexandrovsky, en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност