Нашето детство е нашето утро ♥ Туве ЯНСОН

Тя е жената, сътворила славната Муминска долина с цялото й население от муминтроли, мюмли, хемули, хатифнати, мори, филифьонки и други чудесни същества. Родена в семейството на скулптор и художничка от говорещото шведски малцинство във Финландия, по-голяма сестра на братя, които стават изтъкнат фотограф и литератор, Туве Янсон още приживе добива статут на национално съкровище. Вдъхновена за персонажите от своите близки, от 1945 до 1970 г. Янсон публикува муминтролската поредица от собственоръчно илюстрирани детски романи. Следват преводи на повече от 30 езика, телевизионни сериали, пиеси, песни, опера, музей, тематични паркове във Финландия и Япония и – сред множеството други награди – най-високото международно отличие за детска литература Ханс Кристиан Андерсен (1966). Междувременно Янсон рисува в различни жанрове – от карикатура до фреска, илюстрира Алиса в страната на чудесата на Луис Карол и Хобитът на Толкин.

(1914 ~ 2001)

Опитваш се да пишеш звучащи по детски истории може би не точно за децата, а за себе си. Но после изведнъж героите, които описваш, порастват, променят се. Не казвам, че се развиват, но се променят, така както и ти самият се променяш с течение на годините. И внезапно вече не пишеш за деца. Тогава трябва да спреш, стигаш до момент, когато интересите ти се променят... Все още съжалявам, че не продължих да пиша за муминтролите, но беше абсолютно невъзможно, щеше да бъде непочтено. Дойде един праг, една пауза, мислех да се върна към рисуването. Сякаш не можех да продължа нататък. А после постепенно, с ужасни усилия и суетня, започнах да пиша разкази, романи и други подобни. Така стана.

Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът.

Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая.

Трябва да се успокоя малко. В противен случай ще избухна от щастие.

Никога не можеш да си съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много.

Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя.

Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света.

Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.

Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна.

Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни.

За известно време мислеше да бъде болна, но впоследствие тя си промени решението.

София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа.

Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.

Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи.

Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно.

Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва. А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.

Снимки: en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност