При липсата на ред, наложен отгоре, животът скоро се превръща в ужас ~ Алвин ТОФЛЪР

„Знанието, насилието и богатството и съотношението между тях определят характера на властта в обществото.“

Алвин Тофлър е американски автор на бестселъри, университетски преподавател и един от най-значимите футуролози в света, който постави стандартите, по които всички, които изследват бъдещето се ориентират. Още в книгата си „Трусове във властта” от 1990 година той предрича, че достъпът до информация ще е най-ценният инструмент на властта в наши дни.

Книгите на Тофлър са преведени на много езици и навсякъде са бестселъри. За международната му слава допринася огромната му ерудиция и глобалната перспектива, от която наблюдава света и обществените процеси.

(1928 ~ 2016)

Властта е един от най-същностните обществени феномени и е свързана със самата природа на света.

Властта е присъща на всички обществени системи и на всички човешки отношения. Тя не е „нещо”, а е „аспект” на всякакви и на всички взаимоотношения между хората. Поради това е неизбежна и неутрална, по същността си не е нито добра, нито лоша. 

„Системата на властта” обхваща всички, никой не е свободен от нея. Но загубата на власт за един не означава непременно печалба за друг.

Властовата система във всяко общество е подразделена на по-малки и още по-малки властови подсистеми, вградени една в друга. Обратната връзка съединява тези подсистеми, както и с по-големите системи, към които принадлежат. 

Хората имат всякакви нужди и желания, така че онези, които могат да им ги задоволят, притежават потенциална власт. 

Обществената власт се упражнява чрез доставяне на желаните или необходимите неща и изживявания или чрез отнемането им. Нуждите и желанията са изключително разнообразни, затова и начините за задоволяването им или отнемането им са също така разнообразни. Поради това има много различни инструменти или лостове на властта. Но измежду всички главните са насилието, богатството и знанието. Повечето други средства произтичат от тях.

Засипани сме от доказателства, че при липсата на ред, наложен отгоре, животът скоро се превръща в ужас. 

Кандидат-пилотите често летят, стиснали до болка лостовете за управление на самолета. Инструкторите им казват да се отпуснат. Свръхконтролът е не по-малко опасен от недостатъчния контрол. 

Насилието, което се прилага главно за наказание и е най-еднообразният източник на власт няма скоро да изчезне. Студенти и протестиращи хора ще бъдат разстрелвани и в бъдеще по площади из всички краища на света. И в бъдеще армии ще прегазват държавни граници. Правителства ще продължават да прибягват до сила, когато си въобразяват, че тя служи на интересите им. Държавата никога няма да се откаже от пушката.

Богатството, което може да бъде използвано както за възнаграждаване, така и за наказване, е далеч по-гъвкаво оръдие на властта. Контролът върху огромни богатства – независимо дали от частни лица или от обществени служители – ще продължава да бъде могъщ инструмент на властта. 

Парите не можеха да станат по-рано главният инструмент за контрол в обществото, защото огромното мнозинство от хората не беше обхванато от паричната система. Селяните от прединдустриалната епоха по правило сами отглеждаха собствената си храна, сами строяха собствения си подслон и шиеха собствените си дрехи.

Още щом фабриките заместиха нивите, хората престанаха да произвеждат сами собствената си храна и станаха напълно зависими от парите за преживяването си. Тази пълна зависимост от паричната система, която е коренно различна от системата на самозадоволяване, преобрази всички властови отношения.

През индустриалната революция елитът в обществото престана да се осланя главно на нискокачествената власт чрез насилие и премина към среднокачествената власт, произтичаща от парите.

Парите може и да не доведат до незабавния ефект на удара по муцуната или револвера, тикнат в ребрата. Но защото може да се използват както за възнаграждение, така и за наказание, парите са много по-универсално, по-гъвкаво оръдие на властта, особено пък когато заплахата с насилие като последно средство не е престанала да съществува.

Парадоксът е, че именно прикритата заплаха с насилие прави всекидневния живот ненасилствен.

Главната слабост на грубата сила или на насилието е пълната липса на гъвкавост. В този вид властта може да бъде използвана само да наказва. Накратко, насилието е нискокачествена власт.

Богатството е далеч по-добър инструмент на властта. Дебелият портфейл е много по-разностранен. Вместо само да заплашва или да наказва, той дава възможност и за прецизно степенувани награди – възнаграждения и други поощрения в пари или в натура. Богатството може да бъде използвано както по позитивен, така и по негативен начин. Затова то е много по-гъвкаво от силата. 

Знанието – източникът на най-висококачествената от всички власти – придобива с всяка отлитаща наносекунда все по-голяма важност. Знанието е най-всестранният и най-основният източник на власт. Чрез него става възможно да се отклоняват предизвикателства, прибягващи до насилието или до богатството, които трябва да убедят други хора да постъпят по определен начин в очакване да постигнат свои лични интереси. Знанието предоставя най-висококачествената власт.

Знанието, насилието и богатството и съотношението между тях определят характера на властта в обществото.

Познанието е не само източник на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството.

Битката за владеене на знанието и на средствата за комуникация се разгаря с все по-голяма сила в целия свят.

От Алвин Тофлър: „Трусове във властта“, изд. Народна култура

Снимка: AO Public domain

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност