У ТОЛСТОЙ въобще не е имало здрав смисъл | Дейл КАРНЕГИ

Дейл КАРНЕГИ за Лев Толстой в "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот"

Както е написано в Британската енциклопедия, Лев Толстой през последните 20 години от живота си е бил най-почитания човек в света: от 1890 година до 1910 година неспирен поток от почитатели е ходил на поклонение в Ясна Поляна, за да зърне лика му, за да чуе гласа му, да се докосне до дрехите му. Всяка дума. Която е произнасял, се е записвала. Но що се отнася до живота - обикновеният живот - тук Толстой е проявявал по-малко здрав смисъл за своите 70 години отколкото Франклин на 7 години. У него въобще не е имало здрав смисъл. Ето какво имам предвид: Толстой се оженил за девойка, която много обичал. Те били толкова щастливи, че заставали на колене и молели Бога да продължи колкото може повече неземното им блаженство. Но София Андреевна била по натура много ревнива. Тя се преобличала като селянка и следяла всяка стъпка на мъжа си, даже когато се разхождал в гората. Между тях избухвали ужасни караници. Тя започнала да го ревнува даже от собствените му деца.

А какво правел Толстой? Не го обвинявам за това - той чупел мебелите, бидейки достатъчно раздразнен. Но правел и по-лошо. Водел личен дневник, в който хвърлял цялата вина върху жена си. Това била неговата; "свирка". Той искал бъдещите поколения да го оправдаят а вината да прехвърлят върху жена му.

Какво правела София Андреевна в отговор на това? Тя, разбира се, късала страниците от дневника му и ги горяла. Започнала да води свой дневник, където го считала за негодяй. София Андреевна написала даже роман "Кой е виновен?", в който представяла своя мъж като дявол, а себе си като светица. И какъв е резултатът? Тези двама души превърнали дома си в онова, което Толстой нарича "побъркан дом". Очевидно има няколко причини. Една от тях е било изгарящото желание да се направи впечатление на околните. Да, ние сме тези потомци, за чието мнение те се безпокояли! А много ли се замисляме кой от тях в виновен?

Не, ние си имаме достатъчно свои проблеми, за да си губим времето, мислейки за Толстой. Ето цената, която тези двама нещастни хора са заплатили за свирката! 50 години живот в ада - само за това, че у нито един от тях не се намерил здрав разум да каже: "Спри!". Нито един от тях не казал: "Време е незабавно да спрем. Ще пропилеем живота си. Веднага да кажем стига!"

Аз твърдо вярвам, че познаването на реалната мярка на нещата се явява най-великата тайна за придобиването на спокойствие. И съм уверен, че ние можем да се избавим от 50% от огорченията, ако веднъж установим за себе си златното правило да определяме кои неща представляват за нас жизнена ценност.

Картина: И. Е. Репин. Семейный портрет С. А. и Л. Н. Толстых. Фрагмент, vetrovo.ru

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност