Точката на пречупване в една връзка идва, когато се появи недоверието ~ Виктор ПАСКОВ

„Личността може да се съхрани по един-единствен начин: да удържи победа над страха.“

Безспорно Виктор Пасков е един от най-обичаните и най-четените съвременни български автори. Роден е на 10 септември 1949 година в София. Заради поведението си е изгонен от всички столични гимназии без право на завръщане. Това е причината да завърши консерватория в Лайпциг, като след дипломирането си работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера и критик. 

Най-емблематичните му творби са „Балада за Георг Хених”, „Аутопсия на една любов“ и „Германия, мръсна приказка”, романи, които в същността си представляват една победа на човешкия дух над тленното, над дребното и дребнавото.

„Бих заменил всички бестселъри на годината срещу „Балада за Георг Хених“, твърди швейцарски критик в предаване на Женевската телевизия. „Убийствена сатира. Рок... Нежност и свобода като при Милър и жестокост като при Жьоне“, добавя швейцарският „Л'Ебдо“. През 1992 г. „Германия - мръсна приказка“ става бестселър във Франция. Романът е преведен на всички европейски езици, печели много български и европейски награди.

Два пъти е назначаван за директор на Българския културен институт в Берлин. През последните години от живота си заема поста съветник по културните въпроси в българското посолство в Швейцария.

На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак на белите дробове малко преди да навърши 60 години. За кончината му пусна некролог и британският „Тайм“, по принцип резервиран към литературния живот в България. Началните думи казват много: „Виктор Пасков бе българин с много таланти и жив темперамент.“

Познавам едни смешни юпита на по двайсет и осем години, протежирани от озверели родители, втренчени в кариера, надпревара и BMW. Парите са им идея фикс. Марковите костюми висят на туловищата им, защото плюскат по кило свинско на ден, да си образуват енергия. Безвкусните им вратовръзки са с безнадежден двоен възел. Това е старост. До един са по-дърти и от котката на Адам.

Аз съм роден. Аз съм се развивал, ограмотявал, култивирал или катастрофирал под много небеса.

Love, Love, Love! Въпреки живота – всичко е любов! 

Всички болести са от нерви. Само триперът е от любов.

А колкото до любовта... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение.

Човек забравил себе си обича.

Шампанското е коварно питие. След втората чаша внезапно се оказваш пред третата бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен боклук, а ти имаш чувството, че ядеш орхидеи.

Нещата са временни! Всъщност всичко е временно, затова всеки опит да се запечатa един красив миг, едно талантливо изпълнение, един впечатляващ образ... е единственото нещо, заради което животът си заслужава.

Жените имат нужда от три неща - опорна точка, сигурност и любов.

Жените играят огромна роля в моя живот и отношението ми към тях винаги е било дълбоко. По тази причина погледът ми към тях придобива един трагизъм, който много често усложнява неимоверно любовта. В тяхна полза обаче мога да кажа, че почти всичко, което съм написал, е инспирирано от жени и посветено на тях. И ако резултатът е добър - за тях остава славата, а за мен трагизмът.

У жената ценя кокетството, тя трябва да е стопроцентова жена и затова трябва да е на първо място кокетна, това е много симпатично качество. У един мъж ценя доблестта.

Мъжът и жената могат да бъдат сродни души, но не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен – също. Сродни души са впрочем и мутрата и мутресата. Катастрофа. Познавам куп диригенти, на които куп певици превърнаха живота в ад и обратното. Те могат да се привличат и да са дълбоко свързани, без да са сродни души. Даже е за предпочитане.

Точката на пречупване в една връзка и идеята за раздяла идват, когато се появи недоверието. Подозрението, че човекът, с когото си се свързал завинаги и комуто си се раздал без остатък, не ти отговаря със същото, а живее свой паралелен живот. Че не си разбран. Че всичко е стотният спектакъл на постна и мъчителна пиеса. Когато се замислиш и ти стане студено. Когато се разтрепериш от обидна самота.

Сексът е джаз. Когато престане да е джаз, мутира в гимнастика. В най-добрия случай в кънтри. Тогава не ме интересува.

Времето изобилно тече и изтича. Изобилие от нещастливи мисли. Очите ми, втренчени в тъмното, се мъчат да видят зад него, а душата ми е свита като бито куче.

Не завиждам никому за нищо. Ех, да, на хората с много свободно време.

Човек не може да се адаптира в собствената си страна, по-добре да приеме действителността на друга.

Сбогом, о, идиоти, които не знаете да цените хората си! Вървете по дяволите. Някой ден ще се върна с по една диплома във всеки джоб, с куп книги, които ще напиша в по-културна среда от вашата! Бог да ви е на помощ, когато всички ние – прокудените из Европа – си дойдем и вземем нещата в свои ръце.

Носталгията е привилегия на индивиди с по-особена чувствителност: мечтатели, фантазьори, хора, живеещи принципно в света на измислицата, духовни хора.

Спомням си, че веднъж на въпроса защо винаги се връщам в България, отговорих: за да имам възможността да я напусна отново. После разбрах, че този парадокс е далеч от истината. България не може да я напуснеш. Където и да идеш, ти ще си създадеш твоите 4 квадратни метра България.

Човек никога не знае за какво знае това, което знае.

Класик можеш да станеш с една-единствена книга, а бездарник можеш да си бъдеш и с 5 тома литература.

Плаши ме огромният въпрос за смъртта. Това, което не разбирам, това ме плаши.

Мисля, че най-трудното нещо в живота на един интелигент е да си изясни взаимоотношенията с Бога. Повечето хора го възприемат като една даденост, съществуваща изключително за тях. Когато човек разбере, че онова, което наричаме Бог, се разпростира над всичко и за всички, той изпитва разочарование.

Личността може да се съхрани по един-единствен начин: да удържиш победа над страха. Страхът от институциите, страхът от битието, страхът от смъртта. Това е нещо изключително трудно и в повечето случаи почти невъзможно. 

Но пълната победа над страха е вече нечовешка.

Снимки: БГНЕС

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност