Човек не може да накара никого да обича. Любовта е най-личната от всички енергии ╫ Монахиня МАГДАЛЕНА

„Не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата”

Откъс от книгата на монахиня Магдалена „Разговори с децата“, посветен на Любовта

(The Holy Family with Angels (1645) by Rembrandt, Hermitage Museum)

Любовта е велико чудо и кой е достоен да говори за нея? И все пак се осмеляваме. Бог е Един, защото Бог е Любов. Отец споделя божествеността със Сина и Светия Дух чрез любов. Лицата в Бога живеят във и едно за друго. Втората Христова заповед е „като първата”; това е заповед за любов между човеците, но тя е непосредствено свързана с Божията любов. Целта Му, заповядвайки ни да се обичаме един други, е хората „да бъдат едно, както сме и Ние [Отец, Син и Дух Свети]”. Любовта възвръща отново наранената Адамова природа. Всяка малка победа по пътя към тази цел отваря сърцето все по-широко. Разрешаването на караниците на детската площадка, припомнянето на децата да споделят лакомствата си, надживяването на ревност-та между братята и сестрите – освен че тези неща са важни на психологическо ниво, те ни засягат и на най-дълбокото ниво на нашето съществуване като хора, както и на ниво човечество като цяло. Решаването им по най-добрия възможен за нас начин е от огромно значение за отношенията на децата с Бога, дори Той да не бъде споменаван.

Момче (10 г.) (за сестра си): Тя трябва много да ме обича; все пак аз съм й враг.

Сестра Магдалена: Когато ни е трудно да обичаме някого, трябва да помолим Бога да ни помогне да обичаме този човек и да се молим за него.

Момчето: Да, ама ако са направили нещо наистина жестоко?

С. М.: Това е техен грях. Но наш грях е да не им простим.

Момчето: Ами ако някой убие децата ти?

С. М.: Бог ще разбере, че ни е нужно повече време да им простим. А може да се наложи и да страним от някого, за да сме сигурни. Но трябва да се опитваме да не храним горчиви чувства. Бог може да ни помогне. На кръста Той се е молил за онези, които са Го разпнали.

Друго дете: Все едно по-добре е да простиш, иначе Бог няма да ти прости греховете.

С. М.: Не може, ако ние не го направим, защото, ако не се опитваме да прощаваме на лошите хора, тогава не можем да видим как Бог ни обича дори когато сме лоши. Няма да знаем какво означава прошката. Няма да можем да я оценим. Накрая ще смятаме, че не се нуждаем от нея.

„Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:8). Това не означава, че тя съществува автоматично, че е статична и характерна за божествеността. Бог не обича само защото съществува, сякаш е „принуден” от Своята природа. Любовта е естествена за Него, но тя е винаги свободна, динамична и лична енергия, а не нещо „механично”. Божията любов е постоянна, защото никаква враждебна енергия, от каквато и да е степен, не може да я намали. Такава любов, никога неотпадаща, е нашата цел и упражнявайки любов, ние можем да я постигнем.

Дори малките деца могат да разберат важността на любовта като критерий за Христов последовател. Веднъж едно ново дете, което не беше популярно сред другите, се присъедини към група деца, които добре се разбираха помежду си, а те с всичко показаха на новодошлото дете колко им е добре заедно. Да поговорим за това, че трябва да сме „добри”, не беше достатъчно, защото поведението на новодошлото дете не беше винаги доброжелателно. Но децата се повлияха, когато им казах така: „Това момче излезе от стаята, но всъщност вие го прогонихте. Разказвам ви разкази за деца християни; така ли трябва да постъпват децата християни? Ако прогонвате новите, ще спра. Защо? Защото, ако не сме добри с някого, Иисус Христос е казал, че все едно не сме добри с Него. Току-що прогонихте Христа. А Той ни е казал също, че хората ще познаят, че сме Христови, ако се обичаме едни други. Това момче е ново. Може би ще реши да не идва на Църква повече и вината ще е ваша”.

Позволих си да бъда много строга, защото децата имаха все още целия следобед пред тях да се опитат да намерят начин да се извинят на момчето.

Човек не може да накара никого да обича. Любовта намира свободния човек. Любовта е най-личната от всички енергии. „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21; Лука 12:34). В този смисъл, любовта не може да бъде „преподавана”. Любовта на Господа, любовта на светците, нашата собствена любов, преживяна от едно дете, трябва да е достатъчна, за да го „научи” на любов. Живот, основан на ценностите на любовта, който може да бъде видян при конкретни хора, спомага най-много у детето да се развие възможността да обича.

Стремежът да обичаме е инстинктивен у нас; надявам се, че от само себе си се разбира, че ние задоволяваме този стремеж у децата си чрез отношението си към тях и че не смятаме любовта им към нас за наше право. „Не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата” (2 Кор. 12:14).

Стремежът за любов не е лесен за нашата паднала природа; може да започнем с малко.

Момиче (13 г.): Наистина мразя брат си. Толкова много ме дразни. Вечно се караме.

С. М.: Дори и така да е, трябва да се молиш за него, да се научиш да го обичаш, да се опиташ да го разбереш. Тогава ще започнеш да обичаш всички в сърцето си. А това е много по-здравословно от подхранването на омраза. Така сама се тровиш. Освен това си мисля, че дълбоко в себе си брат ти те обича; никога няма да позволи някой да се възползва от тебе. Спомни си само как те защити миналата седмица, когато…

Момичето: Добре, признавам му това!

С. М.: Опитай се да не мислиш за него като за враг, дори когато те дразни. Съвсем не препоръчвам караници, но ако се стигне дотам, мислете за себе си повече като за временно сблъскали се боксови противници. Те се ръкуват в края на мача. А каквото и да чувстваш, моли се за него всяка вечер.

Ако обичаме някого, ние сме приели в себе си друг живот, а до известна степен и живота на онези, които ни напомнят на този човек. Много свети учители, включително св. ап. Йоан, в края на живота си са обобщили същността на своето учение в един израз: любов един към друг.

Откъс от: Разговори с децата. Споделянето на вярата, Монахиня Магдалена, превод: Людмила Митева, ИК Омофор 2012

Картина: The Holy Family with Angels (1645) by Rembrandt, Hermitage Museum - en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност