За свободния дух и свободния разум - от видния унитариански свещеник, теолог и писател
(1780 ~ 1842)
Аз наричам свободен оня дух, който отстоява интелектуалните с и права и силата си, който не признава никого за господар, който не се задоволява с пасивна или наследена вяра, който разкрива себе си за светлината, откъдето и да иде тя. Който посреща с поздрав новата истина като ангел небесен. Който, след като изслуша съветите на другите, се вслушва в думите на своя вътрешен оракул. Който се ползува от външните внушения, не за да потиска, а да развива собствената си енергия.
Само такъв ум аз ще нарека свободен, който не позволява, не оставя външните обстоятелства пасивно да го ограничават, не се увлича от вълните на събитията, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действува със силата на своя разум и то в съгласие с онези принципи, които той е усвоил след продължително обсъждане.
Аз ще нарека свободен само онзи ум, който може да се брани да устои, да се запази независимо от натиска на обществото, който не прекланя глава пред чуждото мнение, който мисли себе си отговорен само пред Висшия съд, по-горен от човешкия. Който се покорява на по-висок закон, отколкото на обичая. Който твърде много уважава себе си и затова не може да стане роб или оръдие на всички или на мнозина.
Аз наричам свободен само оня ум, който проникнат от вярата си в добрата мощ на добродетелта, пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от недостойни дела, който не се бои ни от заплаха, ни от опасност. Наричам свободен онзи ум, който остава спокоен сред бурите и продължава да владее себе си дори и тогава, когато всичко се руши. Аз наричам свободен онзи разум, който се бори с робството на обичая, който не повтаря и не копира механически заветите на миналото, не живее с остарели добродетели, не се подчинява като роб на общоприетите правила. Онзи, който заравя онова, което е станало минало, който вниква в новите и висши внушения на съзнанието и се радва на стремежите си към напредък, към ведрите и висши усилия.
Аз наричам свободен онзи разум, който пази ревниво своята свобода, който се бои да не го погълнат другите, който цени властта над себе си повече, отколкото властта над целия свят.
Картина: William Ellery Channing by Henry Cheever Pratt 1857 - Wikimedia Commons