Когато изсекат всички гори, тогава дори и слънцето няма откъде да се покаже! | ЛАМАР

Ламар е творчески псевдоним на писателя Лалю Маринов Пончев. Роден в бедно семейство в село Калейца, Ловешко, бъдещият писател отрано свиква на упорит труд. Основно образование завършва в родното си село, а после търговската гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война, след войната е близък с Гео Милев и Христо Ясенов. След 9 септември 1944 г. е редактор на списание "Български воин" и "Турист", на вестник "Ехо" и др. Автор на "Арена", "Железни икони", "Запад - Изток", "Светло и сред нощ", "От изгрев до залез" и други. Заслужил деятел на културата (1963). Поощрява развитието на редица автори, сред които и поета Димитър Арабаджиев (1966). Умира на 21.02.1974 г. в София. 

(1898 ~ 1974)

Неземна сила 

Човекът е по-силен от земята,
че той отгатна нейния въртеж,
че той гори от мисъл и копнеж
към тайната, все още непозната!

Че той разкри сиянието звездно
и вложи го в душата си с любов:
той всякога е бил така готов
да се стреми към върхове и бездни!

Човекът, който мисли дръзновено
и пада като жълъда във мъх
или до камъка поема дъх,
но все върви нагоре устремено!

Неземна сила го е вдъхновила
да се изскубне като беден роб,
да не промисля и за своя гроб,
дори когато няма вече сила.

Човече, в твоите пътеки стръмни,
и в мирозданието да си пръв,
ще има още да проливаш кръв,
додето мръкне и додето съмне!

***

Няма поет, който да не е възпял гората, освен ония, които не са я видели!

Рекло желязото на дървото: “Аз съм по-яко от тебе!” “Вярно е - рекло дървото, - но тебе те хваща ръжда! И в тебе няма красота!”

Когато изсекат всички гори, тогава дори и слънцето няма откъде да се покаже!

Когато вали ситен, зърнест сняг, той изпълва иглолистните чашки и там налива виното на студа, за да укрепи волята на стволовете!

Аз познавам всички гори по нашите планини. И през лятото, и през зимата. В усойните места те растат големи: на припека са жилави.

Дъските служат за къщи. В къщите има дървета, рязани преди векове.

Един куршум в гората звъни повече, отколкото в равнината.

Всяко отсечено дърво ми навява тъга, но всяка подпора в мините е опора!

Гората и дървото като труп, като дъска и греда е дала на народа велика благодат.

(От „Мисли за гората”)

***

РИЛА

Когато грей над тебе слънцето и падат
лъчите му по ридове и водни пътища,
как бистри са до езерата водопадите,
които свличат снежните ти къщи.

Зелени и студени ледове са плувнали
в очите ти, като небето сини,
и върховете слизат да починат
до твоите води безшумни.

Тогава идват там елените
да пият бистрите води на езерата,
да преброят клонете на рогата си,
обрулени от вятъра студен.

А долу в тъмните води и вирове
сърните дирят бродове да минат
отвъд, където прежната година
едно легло на рожба е изстинало.

И над пустинната ти необятност
дими сред небесата Мусала
и хвърля дъждовете над полета
да бликне радост в бедните села.

Снимки: duma.bg
* Ламар сред земляците си в с. Калейца
* Ангел Каралийчев, Ламар и Светослав Минков пред гроба на Димчо Дебелянов, Копривщица, 1953 г.

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност