Той е писал, както птиците пеят. Най-добрият му наставник бе любовта ♥ СТЕНДАЛ

Великите за великите

(Stendhal by Louis Ducis, 1835)

Аз прочетох отпечатания в „Конститюсионел” откъс от „Монастира” („Пармският манастир”) на Стендал, който ме хвърли в греха на завистта. Да, аз изпитвах чувство на завист, четейки великолепното и правдиво описание на битката – такова, за каквото мечтаех за Сцените от военния живот” – най-трудния дял на моето творение. Този откъс ме доведе до възторг, огорчи ме, възхити ме, хвърли ме в отчаяние. Чистосърдечно признавам това. 
Оноре дьо БАЛЗАК, 1839

§

Стендал не бе харесван, защото в „Червено и черно” обрисува ясно едно фактическо положение – както слабостите, така и силата, и как несвоевременно проявената сила бива задушена от общото безсилие. А това не е желано. Навсякъде, по мълчаливо споразумение, се прикрива голата, неподправена истина за тия, които се наслаждават на живота. 
Хайнрих МАН, 1931 

§

 „Монастирът” е велика, прекрасна книга. Говоря това без ласкателство, без завист, защото аз съм неспособен да я напиша, а онова, което не е наш занаят, може да се хвали от душа. Аз пиша френски – Вие (в писмо до Стендал) сте изваяли италиански статуи. Вие изразихте душата на Италия.
Оноре дьо БАЛЗАК, 1839

§

Стендал е безспорно романистът, когото най-малко четат и най-много хвалят или ругаят с чужди думи. 
Емил ЗОЛА, 1880

§

Най-добрият му наставник бе любовта. 
Ромен РОЛАН, 1913

§

Бързам да кажа, че смятат автора на „Пармският манастир” за един от най-дълбоките умове, един от най-добрите писатели на нашето време. Неговото значение ще бъде по-голямо, отколкото предполагат сега. 
Оноре дьо БАЛЗАК, 1840 

§

Той (Стендал) има прекрасно чело, жив, проникновен поглед и сардоническа уста – с една дума, черти, твърде съответстващи на неговия талант. 
Оноре дьо БАЛЗАК, 1840 

§

Това е един от най-забележителните умове на нашето време, но той недостатъчно се е грижел за формата. Той е писал, както птиците пеят, а нашият език – това е своего рода г-жа Онест, за която е хубаво само онова, което е безупречно изпипано, обработено. 
Оноре дьо БАЛЗАК, 1846

§

Стендал не можем да си представим да пише грациозно. Той притежаваше стил, който съответствуваше на таланта му, стил дотолкова оригинален в своето отстъпление от правилата и в своята привидна небрежност, че този стил е станал типичен.
Емил ЗОЛА, 1878

§

В „Червено и черно” най-поразителното според мен е анализът на любовта, зародила се между Жюлиен и г-жа дьо Ренал. Трябва да се помни в какво време е писан романът – в разгара на романтизма, когато героите на литературните произведения са любили страстно, бясно, неистово. А тук юноша и жена се любят един друг като всички – както в реалния живот…
Емил ЗОЛА, 1878

§

Рядко някой от художниците е полагал такова старание да замаскира истинската си същност. 
Ромен РОЛАН, 1913

§

Чудното превъзходство на Стендал пред другите обективни психолози се дължи на факта, че той прилага науката на сърцето радостно, остроумно, весело, като изкуство, а не с професионална сериозност, като занаят….
Стефан ЦВАЙГ, 1928

Портрет: Stendhal by Louis Ducis, 1835 , commons.wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност