Оставеният без наблюдение ум е източник на много нещастия ~ Франк КИНСЛОУ

„Съвършено обективната гледна точка, основаваща се изключително на логиката и анализа, е илюзия.“

Д-р Франк Кинслоу е хиропрактикуващ лекар, учител на глухи, и доктор на клиничното духовно консултиране. В своята задълбочена книга „Тайната на истинското щастие”, Франк Кинслоу ни показва пътя отвъд пределите на ума, за да почувстваме живота в пълната му сила така, както е бил замислен. Кинслоу подчертава, че както експериментаторът може да влияе на резултата от експеримента, осъзнаването на собствения Аз ни превръща едновременно и в експеримент, и в експериментатор.

Личност, изначално оринтирана към промени, никога не може да съществува в пълен покой. Това означава, че тя никога реално няма да познае своята истинска природа. Истинският Аз е тази част от теб, която никога не се променя.

Осъзнаването, че не сме завършени, е първата стъпка към постигането на завършеност. И ние чувстваме, как това осъзнаване изплува някъде от дълбините, когато сме много-много спокойни. Това усещане за незавършеност е чувството, че нещо не ни достига. Един от начините, с чиято помощ често се опитваме да заглушим това неуютно чувство, е заетостта. Стараем се да бъдем много ангажирани с нещо.

Книги, хора и организации – всички те са само пътни знаци. Те могат единствено да ни покажат посоката, която считат като най-добра за себе си. Само ти можеш да намериш пътеката, водеща към твоята завършеност.

Оставеният без наблюдение ум е източник на много нещастия.

Човекът с научно ориентиран ум – смятащ, че може да се изключи от всякакви външни влияния, включително емоциите, и да бъде напълно обективен – принадлежи към онези биологични видове, които са заплашени от изчезване. 

Квантовата механика убедително доказва, че такова явление като обективен наблюдател, не съществува. Съвършено обективната гледна точка, основаваща се изключително на логиката и анализа, е илюзия.

Хората погрешно предполагат, че времето винаги е съществувало, а ние просто сме разбрали за него в определен момент от нашия живот. Но в действителност, времето е изобретено от твоя ум. То не е съществувало винаги.

Илюзията за движение се създава в нашия ум тогава, когато мисълта се колебае между миналото и бъдещето. Мислите за бъдещето и миналото създават ментален мост, преминаващ над вечното настояще Сега. Сякаш гледаме филм. Филмът е дълга лента с отделни картини (кадри). За една секунда, през екрана преминават 24 кадъра. Смяната на кадрите се извършва по-бързо, отколкото нашият мозък успява да ги обработва един по един, и затова ни се струва, че на екрана присъства една движеща се картина. Просто поразително! Виждаме движение там, където то отсъства. Това е илюзията, пресъздавана от кинематографа.

По подобен начин и времето е илюзия, създадена от ума. Отделните мисли са подобни на отделните кадри от кинолентата. Мислите преминават толкова бързо, че на нас ни се струват движещи се. Тази илюзия за движение наричаме време.

Мислейки за бъдещи събития, се движим напред във времето. Потъвайки в спомените, се връщаме назад във времето. Цялото това движение се извършва в ума. То не съществува никъде другаде, освен в твоя ум. Никой в света не споделя с теб твоето време, твоето бъдеще и твоето минало.

Преживявал ли си някога житейски опит, който да не е протичал сега? Ти можеш да имаш спомени от определен опит, но това са само спомени, възникнали в настоящето мисли за миналото. Но събитието може да се случи само в настоящето. 

Миналото е отминало. То не съществува. Бъдещето го няма тук. То никога не настъпва. И не може да настъпи – точно затова е и бъдеще.

Невъзможно е да се безпокоиш за бъдещето, когато вниманието ти е насочено към онова, което правиш сега. Това не е самоизмама и не е отричане на действителността. Ти изобщо не бягаш от своите проблеми, дори напротив. 

Крайна форма на отричане на реалността е зациклянето над бъдещето и пренебрегването на настоящето; това е безотказна формула за тревога и дискомфорт.

Вътрешният мир (покоят) на индивидуално ниво е достижим само в случай, че излезеш извън пределите на своя индивидуален ум. В този миг, проблемите изчезват. Ти преставаш да създаваш проблеми на самия себе си и на всички останали.

В природата проблеми не съществуват. За създаването на проблеми е необходим човекът.

От какво се определя, дали чувството ще бъде въодушевяващо и изпълнено с любов или ще бъде разрушително и болезнено? Ако не навлизаме в детайли, то нашите чувства зависят от това, доколко защитени се чувстваме.

Напразно е търсенето сред вещите. Защото покоят не се постига чрез вещите.

Страхът е чувство. Фактически, страхът е сумата от всички обусловени чувства, които си натрупал в продължение на своя живот. Именно затова е толкова трудно да идентифицираш това тягостно, глождещо чувство, което те преследва като сянка. Например, страхът може да се състои от една част вина, две части разочарование и седем части безпокойство.

В действителност, щастието изобщо не е щастие. Трябва да сме съвсем наясно с това. Щастието е илюзия, замаскирано страдание. Призрак. Съблазнителна мъгла, която не можеш да хванеш с ръка.

Не можем да кажем, че щастието е противоположно на страха, доколкото то е съставна част на страха. Без щастието страхът би бил просто студено черно езеро, чиито вълни непрестанно се плискат в бреговете на твоя ум. За да започне страхът да вилнее, е необходимо засилване на ветровете на щастието.

Болката и съжалението се пораждат от вярата в това, че щастието трябва да се контролира. Веднага щом повярваш, че можеш да бъдеш нещастен, твоята игра е загубена. Ако си повярвал, че щастието има своя противоположност – страданието, значи в теб вече са се появили два обекта. Ти участваш в играта „двойственост” под ръководството на егото.

Изцелява осъзнатостта, а не самите философски концепции, идеи или добри намерения. Точно затова наоколо има толкова много страдание, въпреки добрите намерения и дела на повечето граждани по света.

Най-добрите действия могат да доведат до катастрофални резултати, ако бъдат изпълнявани без осъзнаване.

Много хора погрешно отъждествяват себе си със своето съдържание. Подобен човек никога не е способен да сподели себе си такъв, какъвто е в действителност – какъвто е зад трептящите и шумящи завеси на ума. Неговите взаимоотношения с околните винаги си остават повърхностни, те са обречени от самото начало. Ако водачът заспи, голяма ли е вероятността колата да пристигне до местоназначението?

Осъзнаването променя съдържанието не за сметка на това, че по някакъв начин преобразува егото, а за сметка на това, че нещо от него излиза от употреба.

Осъзнаването ни помага да споделяме себе си – и този акт придобива смисъл.

Вярата в неоспоримата, „правилна” гледна точка, е смъртоносен вирус, предаван от поколение в поколение. Двама различни човека, просто не могат да имат една и съща гледна точка, независимо какво мислят и какво предприемат, за да виждат света еднакво. Айнщайн е казал: „Не съществува такова явление като едновременни събития”. А на мен ми харесва фразата: „Това, което за един е съвършенство, за друг е болка”.

Ако наистина притежаваш свобода на волята, то ние имаме всички основания да попитаме, доколко силна е тя и колко далече се разпростира. Ако притежаваш свобода на волята, тя действа ли постоянно? Какво ще кажеш, ако твоята ръка изтръпне, докато четеш книгата, и когато се опиташ да я вдигнеш, тя остане да лежи на масата като парче говеждо? Би ли се учудил? А ако беше взел решение да не вдигнеш ръката, но тя се беше изправила рефлекторно, за да цапне комара, кацнал на носа ти? Единственото, което можеш уверено да кажеш е, че в теб е възникнала мисълта да изпълниш едно или друго действие. Но дали действието ще завърши така, както си намислил, е напълно извън сферата на твоето влияние.

Сещам се за една фраза: „Не се опитвай да поправяш вещ, която не е развалена”. Ако се чувстваме незавършени, веднага се захващаме да решим някакъв мним проблем, да поправим ситуацията. А Космосът просто се шегува с нас, мислещите същества. Защото само мисълта, че не сме завършени, ни кара да се чувстваме незавършени. Струва си да се освободиш от тази мисъл, и веднага ще осъзнаеш, че всичко е подредено точно така, както трябва да бъде.

От Франк Кинслоу, „Тайната на истинското щастие“, изд. Изток-Запад
Снимка: kinslowsystem.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност