Месечен баланс на чувствата | Станислав СТРАТИЕВ

Неподражаемо, небалансирано, но със силни чувства ~ По Стратиевия метод

Съседът си го знае наизуст, но все пак го записва.

За прегледност.

„Септември 2000 година. От първи до седми  мразя. От седми до осемнайсти  ненавиждам. От осемнайсти до двайсет и пети – не мога да ги понасям. От двайсет и пети до трийсет и първи – ще ги удавя в капка вода.“

Това е месечният баланс на чувствата му.

В сравнение с август е мразил три дни по-малко, но пък четири повече е ненавиждал.

Общо взето, така се движи.

От години.

На практика, откакто се е родил. Май с този баланс е закърмен.

Ако нещо се променя, то е през октомври.

Тогава полосата „не мога да ги понасям“ обикновено се увеличава с два-три дни за сметка на „ненавиждам“.

И традиционните, или както Съседът ги нарича „коледни“ изменения през декември, когато балансът изглежда така: „от първи до дванайсти – ненавиждам, от дванайсти до края на месеца – ще ги удавя в капка вода“.

След това, през януари и февруари, се зареждат монотонни в емоционално отношение дни – „мразя, ненавиждам, не мога да ги понасям…“

През април, май, юни – все същото.

Кого, защо – не е важно, важно е чувството.

Съседът е емоционален човек и чувствата му често се променят – понякога може да мрази цял месец, понякога два дни.

Или като започне да ненавижда  цяло лято.

Но така се случваше, като беше млад.

Постепенно чувствата му се поуталожиха, поуспокои се, вече почти не му се случва да избухне или да изпадне в неконтролируема емоционална криза.

Чувствата му са стабилни, трайни, постоянни.

Месечните му баланси от години вече си приличат като две капки вода.

Е, някъде високосна година, някъде двайсет и осем дни, но колко са те.

Съседът е убеден, че Ботев, това е единственият поет, когото признава, всъщност е написал само „силно да мразим“, а това „силно да любим“ го е прибавил редакторът, за да се хареса някому.

Съседът мрази и редакторите.

Те все прибавят или махат нещо и развалят цялата работа.

Ако може, би ги удавил в капка вода.

Той си представя какво биха направили редакторите от неговия баланс на чувствата.

„От първи до седми  мразя. От седми до осемнайсти  изпитвам симпатия, от осемнайсти до двайсет и пети съм весел, от двайсет и пети до трийсет и първи – обичам трима души.“

Затова и си записва.

Документира за поколенията.

Защото не се знае какво ще добави утре евентуалният редактор.

Фотограф: Георги Кьосев - Станислав Стратиев | Stanislav Stratiev

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност