Неподражаемо, небалансирано, но със силни чувства ~ По Стратиевия метод
Съседът си го знае наизуст, но все пак го записва.
За прегледност.
„Септември 2000 година. От първи до седми – мразя. От седми до осемнайсти – ненавиждам. От осемнайсти до двайсет и пети – не мога да ги понасям. От двайсет и пети до трийсет и първи – ще ги удавя в капка вода.“
Това е месечният баланс на чувствата му.
В сравнение с август е мразил три дни по-малко, но пък четири повече е ненавиждал.
Общо взето, така се движи.
От години.
На практика, откакто се е родил. Май с този баланс е закърмен.
Ако нещо се променя, то е през октомври.
Тогава полосата „не мога да ги понасям“ обикновено се увеличава с два-три дни за сметка на „ненавиждам“.
И традиционните, или както Съседът ги нарича „коледни“ изменения през декември, когато балансът изглежда така: „от първи до дванайсти – ненавиждам, от дванайсти до края на месеца – ще ги удавя в капка вода“.
След това, през януари и февруари, се зареждат монотонни в емоционално отношение дни – „мразя, ненавиждам, не мога да ги понасям…“
През април, май, юни – все същото.
Кого, защо – не е важно, важно е чувството.
Съседът е емоционален човек и чувствата му често се променят – понякога може да мрази цял месец, понякога два дни.
Или като започне да ненавижда – цяло лято.
Но така се случваше, като беше млад.
Постепенно чувствата му се поуталожиха, поуспокои се, вече почти не му се случва да избухне или да изпадне в неконтролируема емоционална криза.
Чувствата му са стабилни, трайни, постоянни.
Месечните му баланси от години вече си приличат като две капки вода.
Е, някъде високосна година, някъде двайсет и осем дни, но колко са те.
Съседът е убеден, че Ботев, това е единственият поет, когото признава, всъщност е написал само „силно да мразим“, а това „силно да любим“ го е прибавил редакторът, за да се хареса някому.
Съседът мрази и редакторите.
Те все прибавят или махат нещо и развалят цялата работа.
Ако може, би ги удавил в капка вода.
Той си представя какво биха направили редакторите от неговия баланс на чувствата.
„От първи до седми – мразя. От седми до осемнайсти – изпитвам симпатия, от осемнайсти до двайсет и пети съм весел, от двайсет и пети до трийсет и първи – обичам трима души.“
Затова и си записва.
Документира за поколенията.
Защото не се знае какво ще добави утре евентуалният редактор.
Фотограф: Георги Кьосев - Станислав Стратиев | Stanislav Stratiev