„Не е важно как изглеждат нещата. Важно е какво има вътре. В сърцето.“
Джоан Харис, родена през 1964 г., е позната на читателите си главно с очарователния си роман „Шоколад“, екранизиран с Жулиет Бинош и Джони Деп в главните роли и номиниран за „Оскар". Неповторимият й стил на писане и умението й да смества стиловете, носи на Харис световна слава, като романите й са преведени на над 50 езика и са публикувани по целия свят.
Истината за красотата е, че тя няма нищо общо с външния вид. Не зависи от цвета на косата, нито от ръста, нито от фигурата. Цялата красота е тук - тя се почука по главата. В това как се движиш, как говориш, как мислиш, как ходиш...
Всяка жена може да бъде красавица в очите на мъжа, който я обича.
Вярвам, че единственото важно нещо на света е да си щастлив. Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо.
Понякога става съвсем случайно. След години очакване - на благоприятно разположение на планетите, случайна среща, внезапен изблик на вдъхновение - от време на време подходящите обстоятелства възникват спонтанно и съгласувано, небрежно, без много шум, без предупреждение. Някои смятат, че това е съдба. Други го наричат магия. Понякога е обикновена химична реакция, нещо във въздуха, неволно действие, което внася неочаквана, неизбежна промяна в дълго съществувалия ред. Лаическа алхимия. Магията на ежедневните неща.
Понякога трябва да помогнеш на магията. Да й дадеш нещо, което да използва...подходящи условия, за да може магията да подейства.
Затвори котката у дома, и единственото, към която тя ще се стреми, е отново да се окаже на улицата. Но ако я оставите на улицата, тя ще мяука до вратата до тогава, докато не я пуснете в дома.И хората, като цяло се държат точно така.
Понякога оцеляването е най-лошият от възможните варианти.
Ако някой ви предложи нов живот няма ли да се възползвате?
Това, което искаш, и това, което действително ти е нужно съвсем не е задължително да е едно и също. Страст и принуда са съвършено различни неща.
Някои хора се раждат да бъдат наблюдатели и те прекрасно го знаят. Някои хора са огледала, родени да отразяват. Някои хора са оръжие, и най-добре от всичко те умеят да убиват.
Не можеш да промениш душата. Можеш да се самозалъгваш, да се преструваш, да се надяваш - но все пак ще останеш в тази стихия, в която си роден.
Някои хора по-скоро ще умрат, отколкото ще се откажат от възможността да те ужилят...
Страшно е да гледаш как хора, които обичаш, се превръщат в хора, които не познаваш...
Човек без минало е човек почти без сянка.
Миналото е коварна болест. Тя може да се върне с полъх на вятъра, със звуци на флейта, със стъпки на танцьорка. Сега разбирам това - твърде късно както винаги, но няма накъде другаде да вървя, освен напред!
Отмъщението е наркотик, към който бързо свикваш; трябва да го изпробвате веднъж и едва ли ще забравите вкуса му.
Няма нищо по-печално от празен дом.
Външният свят е жесток. Покой и уют, дом, където се грижат за теб, където те почитат - ето това е е единственото, което е нужно на човек в този свят. Домът и семейството правят човек неуязвим.
Оръжието на дявола не е злото, а нашата собствена слабост.
Хората и сами умеят да творят зло, без каквито и да било вмешателства на дявола.
Всяка лъжа има своя мелодия.
Всички го правят. Всички лъжат. Всички разкрасяват истината, както им се харесва.
На никого не можеш да се довериш. Даже на себе си.
Истината е малко злобно създание, което, със зъби и нокти, си пробива път към светлината, осъзнавайки, че ако иска да се роди, нещо друго или някой друг трябва да умре.
Ние бяхме заразени, пропити от недоверие, закърмени с гордост - последното убежище на измамниците.
Всеки от нас има правото да отстоява своите убеждения. Докато го устройва.
Гадаенето е само начин да откриеш това, което вече ти е известно.
Понякога се чудя защо възрастните постоянно говорят за образование, след като е очевидно, че децата знаят повече за живота от тях. Защо вечно усложняват всичко? Защо не живеят по-просто?
На шест светът излъчва особен блясък....На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти.
Седемдесет процента от всички комплименти, които средно получава даден човек по време на живота си, се отнасят за периода от ранното му детство, тоест за възрастта до пет години.
Детската вяра е истинска, в нея няма дефекта на религиозните догматици, тези тъмни приказки за възрастни. Детската вяра е вълшебство и радост.
Всички вие сте еднакви. Мислите, че постът ще ви накара да мислите за Бог, тогава аз като всеки човек, умеещ да готви, ще ви кажа веднага: всеки пост кара човек да мисли само за храна.
Забранено ми е да ям шоколад. Заедно с всичко друго, което би могло да ми достави удоволствие. Първо цигарите, после алкохола, а сега и това...Един Господ знае дали ако откажа и дишането няма да живея вечно. Те така ги разбират нещата. Да се пазиш - от всичко. От живота. От смъртта.
Едни прекарват цял живот в търсене на извинения, обвиняват картите и съжаляват, че не са им се паднали по-добри, а други просто играят с каквото имат подръка, вдигат залозите, използват всевъзможни трикове и мамят, когато им се удаде възможност...
Тълпата, притежава определена кинетична енергия, притежава и инерция, а понеже тя е подобна на кръжаща в стаята птица, е нужно някакво време, за да промени своето направление.
Забавно е колко хората вярват в хартии: сертификати, дипломи, степени, препоръки.
Кратки фрази, гледане в очите, уверен вид. Това използват учителите, а също лекарите свещениците и прочие фокусници.
Мъдрата жена винаги има какво да каже, но тя най-често държи устата си затворена.
Съвършено не разбирам, защо роднинските връзки трябва непременно да предизвикват в хората взаимна симпатия.
Бий в основата и върха ще падне сам.
Любовта не се купува с жертви.
Урагани, торнадота, цунами - даже най-заклетите романтици разбират, че на една дъга не можеш да построиш истинската любов.
Любовта се случва рядко, но трае вечно.
Не пишеш, защото някой поставя задание! Пишеш, защото имаш нужда да пишеш, или защото се надяваш, че някой ще слуша или защото писането ще поправи нещо разбито в теб или ще възвърне нещо към живот.
Ах, каква болка може да причини нехайно зададен въпрос!
Хората тръгват на път, защото искат да намерят себе си или да загубят нещо.
Казват, че първата крачка е да приемеш и да се смириш. А след това да се отпуснеш и това ще е началото на изцелението.
Някои хора живеят цял живот, без да надигат очи от земята. А други мечтаят за полет.
У всеки от нас има две движещи сили, два вятъра, ако щеш, които духат в срещуположни посоки. Единият те води натам, накъдето искаш. Другият довява това, от което се страхуваш. И хората като нас трябва да направят избор – дали да яхнат вятъра, или да се оставят да ги отвее.
Ако искаш нещо истински, рано или късно ще го получиш.
От Джоан Харис, „Шоколад“, „Къпиново вино“, „Семе на злото“ и др., изд. Прозорец
Снимка: commons.wikimedia.org