Съвършеният отговор
Да се впуснеш с всички сили
в него – света!
Как се постига това?
Чрез знанието.
Знанието е единственият път,
чрез който човек може да усети света,
Природата.
Как се добива знание?
Знанието не се добива.
То се дава.
Дареният със знание вижда, чува,
усеща, живее.
Дареният със знание се нарича – Жив.
Нарича се още - Буден.
Човек, който не е дарен със знание,
се нарича – Спящ.
Не буден.
Нарича се още – Мъртъв.
Пробуждането винаги идва.
Пробуждането се някога идва.
Затова човек трябва да чака.
Не да търси, а да чака.
Това е единственият правилен път.
Какво означава да чакаш?
Да чакаш, означава да знаеш.
Знаещият използва думите
заради тяхното истинско значение.
За нищо друго.
Да чакаш, означава да вярваш.
Вярваш означава да обичаш.
Обичаш – значи Любов.
Всяка дума има своя смисъл,
а всички думи водят към едно.
Към думата.
Думите не са всичкото.
Думите са единственото.
Думите се изписват с една дума.
Думата се нарича – Любов.
...
Всички цели, които си поставя човек,
са безсмислени,
щом са родени от глупостта.
Знаещият човек не може да има цел.
Знаещият човек е самата цел.
Нищо друго.
Целта се състои в осъзнаването на
смисъла, осъзнаването на
Събуждането,
знанието за сега.
Знанието прави човека смислен.
Какво значи знание?
Знанието е просветление.
То никога не може да се добие чрез
опита, защото самото просветление е
нещо, което отрича опита.
Опитът не може да даде
никакво знание.
Опитът води само до бъркотия.
Опитът се нуждае от доказване.
Опитът преследва цел.
Нищо в Природата не се нуждае от
доказване, защото тя – Природата –
не се нуждае от никакви цели,
от никакви опити.
Природата не се нуждае от нашия ум.
Природата се нуждае
от едно-единствено нещо –
да се разтваряш в нея.
Да я обичаш със сърцето си.
Не с ума си.
На нея нашият ум не й трябва.
Трябва й нашето сърце.
На звездите не им трябва ум.
На Слънцето също не му е нужен ум.
И на утрото, и на планината,
и на водата.
Нужно им е възхищение, съзерцание,
Любов.
Умът на човека винаги го води към
Глупостта.
За да се отървеш от глупостта,
трябва да забравиш за ума.
Умът винаги греши.
Сърцето – никога.
За да не си глупав, трябва да имаш
Сърце, а не ум.
Сърцето прелива от Любов.
А умът прелива от Глупост.
...
Сърцето може да се пръсне от Любов,
А умът от Глупост.
Може ли сърцето да се учи на любов?
Не може.
Сърцето просто трябва да си спомни
Любовта.
Сърцето не се учи.
То си спомня.
Умът не може да помни.
На ума не му е дадено на помни.
Само на Сърцето.
Затова, когато сърцето си спомни,
То излъчва Любов.
Защото си е спомнило.
Умът има една-единствена задача –
да обича сърцето
И да му се възхищава.
Умът не трябва да мисли,
а да се възхищава.
Това е работата на ума.
...
Всяко нещо чака своя миг да се роди.
Да се родиш,
означава да си спомниш.
Когато си спомни,
единствената работа на човека е
да се подготвя за завръщането си.
Само просветленият се стреми
към завръщането си и това прави
живота му смислен.
Има малко завръщане
и голямо завръщане.
Малкото завръщане се нарича Сън.
А голямото – Смърт.
Сънят е тъмнината, а Смъртта –
Светлината.
Светлината е Бог.
А Бог е Любов.
От: „Добре дошъл у дома”, Иван Иванов, изд. „Захарий Стоянов”, УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 2004
Снимка: Иван Пейков