Ако направите така, никога няма да страдате от чуждата неблагодарност

Христос е изцерил десет прокажени за един ден. Но колко от тези прокажени са се върнали поне да му благодарят? Само един. Вие можете да прочетете за това в евангелието от Лука. Когато Христос се обърнал към своите ученици и ги попитал: "Къде са деветимата?" се оказало че всички си отишли. Скрили се без всякаква благодарност!

Позволете ми да Ви задам един въпрос: "Защо вие и аз, и бизнесменът от Тексас очакваме повече благодарност за своите неголеми услуги, отколкото е получил Христос?" А когато работата се отнася до пари? Тук положението е още по безнадеждно. 

Ето така стоят нещата. Човешката натура винаги е била човешка и едва ли тя ще се измени в продължение на вашия живот. Защо да не я приемем такава, каквато е? Защо да не се отнесем към това също така реалистично, както Марк Аврелий, един от най-мъдрите хора, които някога са управлявали римската империя. Веднъж той записал в своя дневник: "Днес аз се срещам с хора, които твърде много говорят, хора, съсредоточени върху себе си, егоистични и неблагодарни. Но мен това не ме удивява и не ме безпокои, тъй като аз не мога да си представя света без такива хора."

Това е разумно, но не е ли така? Ако вие и аз през всичкото време мърморим по повод на неблагодарността, то кого да обвиняваме в това? Човешката натура или непознаването й? Затова нека не чакаме благодарност. Тогава ако някои около нас изведнъж ни благодари, това ще бъде чудесна изненада. А ако не я получим, няма да бъдем огорчени.

Ето първият тезис, който се опитвам да подчертая в тази глава:

За хората е естествено да забравят за благодарността, затова, ако чакате благодарност, вие си готвите много огорчения. 

Има само един начин да заслужите любов - да престанете да я изисквате и да започнете да дарявате любов, без да се надявате на благодарност.

Така разсъждават непрактичните идеалисти, витаещи в облаците? Нищо подобно. Това е просто здравият смисъл. Това е добър способ за вас и за мен да придобием щастието, за което мечтаем. Аз зная. Така беше и в моето семейство. Майка ми и баща ми с радост помагаха на другите. Ние бяхме бедни и винаги имахме дългове. Но въпреки това моите родители всяка година се изхитряха да прашат пари в приюта за сираци в Каунсил-Блафс, щат Айова. Майка ми и баща ми никога не бяха посещавали този приют. Вероятно никой не им е благодарил за техните пожертвувания - освен с писмо. Но те бяха богато възнаградени, тъй като изпитваха радост, оказвайки помощ на малките деца, не желаейки и не очаквайки в отговор благодарност.

След заминаването ми от къщи аз всяка година изпращах на баща ми и майка ми чек по случай Рождество и ги молех да си купят нещо приятно. Но те рядко харчеха тези пари за себе си. Когато пристигах при тях няколко дни преди Рождество, баща ми ми разказваше, че е купил въглища и продукти за "една бедна вдовица", която имала много деца и малко пари. Каква радост изпитваха моите родители, правейки тези подаръци. Радост от това, че даваха, не очаквайки нищо в замяна!

Аз съм уверен, че моят баща почти съответства на описанието на идеалния човек, направено от Аристотел - човек, напълно заслужил правото на щастие. "Идеалният човек, - е казал Аристотел, - изпитва радост от това, че прави благодеяние на другите, но се срамува да приеме благодеяние от другите. Възвишените натури творят добро, низшите натури го приемат."

Ето втория тезис, който се опитвам да ви подчертая в тази глава:

Ако искаме да придобием щастие, нека прекратим да мислим за благодарността или за неблагодарността, а да извършваме благодеяние заради вътрешната радост, която изпитваме от това

В течение на хиляди години родителите си скубят косите от неблагодарността на децата си. Даже шекспировият крал Лир възкликва: "...толкова по болно, отколкото да те ухапе змия, е да имаш неблагодарно дете!"

Но защо децата трябва да бъдат благодарни, ако ние не сме възпитали у тях това чувство? Неблагодарността е естествена – като плевел благодарността е подобна на розата. Тя трябва да се отглежда, да й се трепери. Ако нашите деца са неблагодарни, то кой е виновен? Може би ние самите. Ако ние никога не сме ги учили да изразяват благодарността към другите, как можем да очакваме от тях благодарност по отношение към нас самите?

За да избегнете огорченията и безпокойствата по повод на неблагодарността изпълнявайте правило трето:

Вместо да преживявате заради неблагодарността, не очаквайте благодарност. Творете добро, заради собствената си радост. И помнете, че благодарността – това е такава черта на характера, която трябва да се възпитава. Ако искаме нашите деца да ни бъдат благодарни, трябва да ги научим на това. 

Избрано от: „Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот”, Дейл Карнеги
Снимка: BayBusinessHelp.com, pinterest.com