Животът е серия от разрушителни изпитания. Преминете първите, провалете се на последните | Мишел УЕЛБЕК

Да останеш жив (Метод)

Най-напред – страданието

Вселената крещи. Блокчето бетон помни насилието, с което е било натикано в стената. Растението стене между зъбите на животното. Ами човекът? Какво да кажем за човека?

Светът е разгърнато страдание. В самото му начало – възел на страданието. Всяко съществуване е разрастване и заедно с това разруха. Докато съществуват, всички неща страдат. Небитието вибрира от мъка, докато се яви в битие – чрез един рязък пароксизъм.

Съществуващите неща се променят и усложняват, без да загубят нищо от първичната си природа. И стигне ли се до едно ниво на съзнание – се поражда и викът. Поезията произлиза от него. Също и артикулираният език.

Първата поетическа стъпка е тази – да се върнеш към началото. Т.е. към страданието.

Модалностите на страданието са важни, но не са съществени. Всяко страдание е добро, всяко страдание е полезно, всяко страдание ражда плод, всяко страдание е вселена.

Анри е на една. Лежи на земята, памперсът му е мръсен, реве. Майка му обикаля напред-назад, тракайки с токчета по плочките, докато си търси сутиена и полата. Бърза да излезе на вечерната си среща. Това малко нещо, омазано с лайна и щъкащо по пода, я вбесява. Тя също се разплаква. Анри ревва още повече. После тя излиза.

Анри получава летящ старт в кариерата си на поет.

Марк е на десет. Баща му умира от рак в болницата. Тази очукана машина с тръба в гърлото и системи – това е баща му. Единствено погледът му е жив. Той показва страдание и страх. Марк също страда. Страх го е. Той обича баща си. И в същото време започва да изпитва желание баща му да е мъртъв, оттам и чувството на вина.

Марк има още работа. Да развие у себе си това страдание – толкова специфично и плодородно. Светата Вина. Най-святата.

Мишел е на петнайсет. Не е получавал целувка от момиче. Ще му се да танцува със Силви, но Силви танцува с Патрис и очевидно се забавлява. Мишел е вцепенен. Музиката прониква дълбоко в него. Един невероятно бавен танц със сюрреалистична красота. Изобщо не е знаел, че може да страда по този начин. До този момент детството му е било щастливо.

Мишел никога няма да забрави контраста между сърцето си, вцепенено от страдание, и покоряващата красота на музиката. Чувствителността му започва да се оформя.

Ако светът е съставен от страдание, това е, защото е по същество свободен. Страданието е необходимото последствие от свободната игра на частите в една система. Трябва да го знаете. И да го повтаряте.

Не ще можете да трансформирате страданието в цел. Страданието просто е, то не може да се превърне в цел.

По отношение на раните, които ни нанася, животът се колебае между грубостта и коварството. Опознайте тези две форми. Практикувайте ги. Съберете знания за тях, вижте онова, което ги разделя, и онова, което ги събира. И ето че много противоречия ще бъдат разрешени. Гласът ви ще придобие мощ и обхват.

Като се вземат предвид особеностите на модерната епоха, любовта вече трудно може да се прояви. Но идеалът на любовта не е отслабнал. Съществувайки като всеки идеал изначално извън времето, той не може нито да отслабне, нито да изчезне.

Оттам и очевидният за всекиго разрив между идеалното и реалното – този изключително богат източник на страдание.

Юношеските години са важни. Веднага щом сте си изработили една достатъчно идеална представа за любовта – любов благородна и съвършена, – вие сте прецакани. Вече нищо не ще ви задоволи.

Ако нямате връзки с жени (поради свенливост, грозота или някаква друга причина), четете женски списания. Ще изпитате почти същото страдание.

Направо ударете дъното на липсата на любов. Култивирайте омразата към себе си. Омраза към себе си, презрение към другите; презрение към себе си, омраза към другите. Смесете ги. Съединете ги. В житейската врява бъдете винаги онзи, който губи. Вселената като дискотека. Натрупайте купища разочарования. Да се научиш да си поет, означава да се отучиш да живееш.

Обичайте вашето минало. Или го мразете. Но нека то бъде пред очите ви. Трябва да придобиете пълно знание за себе си. И ето че вашето по-дълбоко „аз“ ще се отдели и ще заблести под слънцето; а вашето тяло – то ще си остане там, където е: отекло, подпухнало, възпалено. Готово за нови страдания.

Животът е серия от разрушителни изпитания. Преминете първите, провалете се на последните. Съсипете си живота, но го съсипвайте по малко. И страдайте, не забравяйте да страдате. Трябва да се научите да усещате мъката с всичките си пори. Всяка частица от вселената трябва да стане за вас лична рана. И въпреки това трябва да останете жив – поне известно време.

Свенливостта не трябва да се подценява. Може дори да се каже, че тя е единственият източник на вътрешното ни богатство. Това не е невярно. И наистина, именно в отложения момент между волята и действието психичните ни феномени, заслужаващи интерес, започват да се проявяват. Човекът, у когото това колебание липсва, си остава близо до животното. Свенливостта е отлична отправна точка за един поет.

Развийте у вас дълбоко възмущение към живота. Това възмущение е необходимо за всяко истинско произведение на изкуството.

И да, животът ще ви се стори просто една нелепица. Нека обаче възмущението стои близо до вас, подръка – дори и да сте решили да не го показвате.

И винаги се връщайте при извора, т.е. при страданието.

Когато предизвиквате у другите една смесица от съжаление, ужас и презрение, ще знаете, че сте на прав път. Можете да започнете да пишете.

Превод от френски: Ивайло Радославов. Преводът е по: Michel Houellebecq, Rester vivant et autres textes, Paris: “Flammarion”, 1997

Източник: litvestnik.wordpress.com
Снимка: penguin.com.au

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност