Чуй молитвата ми, Господи - сечи, сечи из корен нищетата в моето сърце ╫ Рабиндранат ТАГОР

За вярата си в Бог 

Рабиндранат Тагор (1861-1941) е индийски поет, прозаик, философ, художник и композитор, удостоен с Нобеловата награда за 1913 “за своите дълбоко прочувствени и оригинални стихове, в които с неподражаемо майсторство е изразил своето поетическо мислене”. Основните му произведения са: “Гора” (1910), “Гитанджали” (1912), “Садхана: Пътят към съвършенството” (1913), “Религията на човека” (1931). През 1921 Тагор създава университета “Висва Бхарати” в Шантиникетан, Индия. 

1. “Бог стои отвън пред нашето Аз и чака с неуморно търпение да Му отворим доброволно вратата си. Защото нашето Аз може да постигне своя истински смисъл, който е душата, и по своя воля да стане едно с Бога – не чрез принуждението на Божията сила, а чрез любов. Човекът, чийто дух е станал едно с Бога, се изправя пред хората като най-съвършения цвят на човечността.”
(ТАГОР 1994, 53, “Садхана”)

2. “Както природата е отделена от Бога чрез ограниченията, изразени в природния закон, така и нашето Аз се отделя от Бога поради ограниченията на егоизма. Бог доброволно е ограничил волята Си и ни е предал властта Си над нашия малък свят.”
(ТАГОР 1994, 90, “Садхана”)

3. “Нашето всекидневно задължение към Бога се състои не в това постепенно да Го търсим, а всеки ден да Му се отдаваме, да премахваме всички прегради, които ни пречат да се съединим с Него; да разширяваме съзнанието си за Него, като Му служим с доброта и любов.”
(ТАГОР 1994, 140, “Садхана”)

4. “Божията любов, от която нашето Аз е получило формата си, е отделила това Аз от Бога; и пак Божията любов е тази, която възстановява помирението и съединява нашето Аз с Бога. Затова собственото ни Аз трябва да минава през безкрайно много обновявания. То не може да върви вечно по пътя на своята обособеност. Обособеността, отделеността е оная граница, която му пречи да се възвърне към своя безкраен източник – Бога”.
(ТАГОР 1994, 90-91, “Садхана”)

5. “Ето крайната цел на нашето битие, която не бива никога да забравяме: ‘Красотата е истина, истината е красота.’ Ние трябва да постигнем целия свят с любов, защото той се ражда от любов, с любов се поддържа и после се възвръща пак в лоното на любовта. Нужно е да стигнем до съвършената свобода на сърцето, която ще ни даде сила да се пренесем в най-съкровените кътчета на нещата и да вкусим от безкористната радост, присъща на Бога.”
(ТАГОР 1994, 134, “Садхана”)

6. “Чуй молитвата ми, Господи – сечи, сечи из корен нищетата в моето сърце.

Дай ми сила да понасям леко всички свои радости и скърби. 
Дай ми сила да направя службата на любовта си плодоносна. 
Дай ми сила да не се отвръщам никога от бедните и да не сгъвам колена пред наглото могъщество. 
Дай ми сила да издигна своя ум високо над дребнавостта на делника. 
Но ми дай и сила силата си с обич да отдам на Твойта воля.”
(ТАГОР 1990, 126, “Гитанджали”)

7. “В едно-единствено приветствие към Теб, мой Боже, нека всичките ми сетива да се протегнат и да докоснат този свят в нозете Ти. Като дъждовен юлски облак, надвиснал ниско с товара си от неизсипани порои, нека целият ми ум да се сведе пред Твоите врати в едно-единствено приветствие към Теб. И нека всичките ми песни слеят своите различни мелодии в неразчленим поток и да потеглят към морето на безмълвието в едно-единствено приветствие към Теб. Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ назад към родните си планини, тъй нека животът ми да отпътува цял към вечното си жилище в едно-единствено приветствие към Теб.”
(ТАГОР 1990, 126, “Гитанджали”)

*От Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Изображение: Flipkart Stories

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност