„Сърцето иска това, което разумът справедливо отхвърля, а желанията на разума съвсем не удовлетворяват сърцето.“

Руският учен Анатолий Протопопов използва етологията, за да разгадае най-мистериозната загадка – любовта в „Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник“. Неговият труд е за всички хора, озадачени и измъчени от странностите на любовта, от който ви представяме избрани моменти.

(Edvard Munch - The dance of life, 1899-1900)

Любовта и влюбеността са просто две имена на едно и също явление. Но като че ли съществуващата принципна разлика е изкуствено въведена, за да се съвместят, от една страна, възвишените романтически чувства, които изпитва влюбеният в апогея на своята влюбеност и мъката, непорядъчността и дори трагедиите, които често съпътстват отношенията между мъжете и жените. Ако отношенията имат успешен край – това е любов. Ако ли пък не, е влюбеност. Много удобно. Въпреки че по съществото си това не е нещо повече от търсене на оправдание.

Любовта е емоция, възникваща при достатъчното съвпадение на свойствата на потенциалния брачен партньор с критериите за търсене на даден субект.

Постоянното търсене на взаимна любов много прилича на гонене на собствената си сянка, което е в състояние да донесе жестоки разочарования и дори нещастие.

Илюзията за женската проницателност възниква във връзка с умението на жените да четат много добре жестовете и мимиките, просто защото това е древен довербален начин на общуване. Само че по жестовете може да се определи моментното състояние на човека, но не и неговата биография и морален облик. Осланяйки се на чувствата, жените оценяват мъжете твърде повърхностно. Не бих казал, че за всички жени е така, но средностатистическата жена съвсем не е проницателна.

Концепцията за „двете половинки“, предполагаща наличието на някой някъде, който е единствено подходящ за даден човек (и за никого другиго) е поетичен мит и нищо повече. Хората търсят не прословутата си „втора половинка“, а НАЙ-ДОБРИЯ кандидат за чифтосване. 

Размножаването е начин да се изчисти генетичният материал от натрупалите се грешки, т.е. като че ли начин да се живее вечно.

Жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит, включително и на целия вид, т.е. те като че ли са проверени в практиката и поради това жените подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни.

Защо в стремежа си един към друг мъжът и жената не могат да постигнат съгласуваност? Просто защото търсенето се води в различни посоки, тъй като целите им са различни. Още повече че този стремеж не е безусловно приятелски и в много отношения прилича на поведението на хората на пазара. Продавачът и клиентът също се стремят един към друг, но и двамата целят да извлекат максимална лична изгода, много често въпреки възможните щети за другия. Уви, на природата й е чужда сантименталност.

Инстинктите ни управляват посредством емоциите без да се обременяват с търсенето на каквито и да е било обяснения. Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това. На нея просто й се иска – и това е. Логичният смисъл тук е еднозначен – да се привлече вниманието на мъжете. Същевременно голяма част от жените категорично биха отрекли това, твърдейки, че се гримират за себе си. Но нормалните мъже не се гримират – най-малкото „за себе си“! В техните инстинкти липсва подобна поведенческа програма. Помежду другото много съвременни мъже имат негативно отношение към използването на козметика от жените, но инстинктът не иска и да чуе за това. А си струва да се обърне внимание и на това, че колкото по-ниско е културното ниво на една жена, толкова по-ярка и крещяща е „мазилката й“. В подобни случаи инстинктивните мотиви не могат да бъдат удържани и коригирани от разсъдъка.

Не съдете жените си за непреодолимото им желание да се харесат на всички мъже подред  изневяра от това автоматично не следва. Помнете, че без основателни причини жената не би поела никакъв риск.

Имайки свободен и пряк достъп до мотивационните центрове в мозъка, инстинктите са в състояние да предизвикат УСЕЩАНЕ за своята правота по отношение на каквото и да е. Тяхното въздействие прилича на въздействието на наркотик. Наркотичните видения също често се възприемат като някаква висша мъдрост. Ето защо в любовта няма никаква „мъдрост“. Налице е единствено усещане за мъдрост. 

На практика любовта оценява избрания обект твърде повърхностно – в съответствие със строга (дори донякъде тъпа) генетична програма, която е в съответствие със стратегията за избор на брачен партньор. При това на разсъдъка не му остава нищо друго, освен да се занимава с търсене на оправдание. Изобщо човек е склонен много често да търси оправдание при опитите да обясни инстинктивно мотивираното си поведение.

Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самият него също. При това няма абсолютно никакво значение дали това е увереността на студента на изпит, на шофьора пред ДАИ, на гуруто пред вярващите и т.н., и т.н….

Емоционалният избор на мъжа от жената се осъществява най-вече в зависимост от неговия инстинктивен йерархически статус (включително чисто визуален), който може и да не се припокрива с неговото обществено положение. И на второ място в зависимост от физическите му данни.

Емоционалният избор на жена от страна на мъжа се осъществява най-вече в зависимост от нейната новост, достъпност и физически данни в равна степен.

Мъжката любов е много по-бързо преминаваща от женската, въпреки че по силата си много често я превъзхожда. По-ярко избухва и по-бързо изгаря, така да се каже.

Когато ухажвате една жена, дори и тя да не е красива, дори не си и помисляйте, че тя няма други ухажори, а изхождайте от това, че вие сте просто един от претендентите.

Завладяла сърцето на мъжа, жената може да загуби активен интерес към него и да го придържа само за колекция, като през това време съблазнява следващите.

Жените са склонни да осъществяват паралелен промискуитет, който в повечето случаи е платонически. Т.е. те имат склонността да „обработват“ няколко мъже едновременно. И ако при това жената държи на дистанция всички „обработвани“, освен може би един, като оставя другите да въздишат безнадеждно по нея, то това е просто НОРМА и нормална практика, която служи за разширяване на полето й за избор. Тази практика в комбинация с егоцентризма й в повечето случаи се възприема като коварство: този термин обаче в дадения случай не е много сполучлив, защото кого ще избере в края на краищата и тя самата много често не е наясно до последния момент. Но тя по принцип знае кого точно НЯМА да избере.

Това, че на жената й е приятно да изслушва обяснения в любов, по съществото си е просто удовлетворението на човек, достигнал целта си.

Не си губете времето напразно, ако видите, че дистанцията между вас твърде дълго остава една и съща. Това просто означава, че ви държат за колекция. При това положение сте й нужен не вие, на нея са й нужни вашите знаци на внимание. Работата е там, че потребността от знаци на внимание от страна на мъжете за жените е едва ли не самоцел, своеобразна психическа храна. А пестеливата благодарност ви се дава само и само този ваш източник на знаци на внимание да не прекъсне твърде рано. Доказано е, че твърде дългите ухажвания не водят до сполучливи бракове. В такъв случай цял живот ще ви възприемат като риба на сухо.

Ако инициативата за вашите срещи или други контакти (например, по телефона) винаги е ваша, а тя в най-добрия случай само благосклонно я приема, то това е явен знак за безперспективността на вашите отношения. В такъв случай за нея вие сте просто екземпляр от колекцията й и може би източник на приятни подаръци.

На практика жените искат да се омъжат много по-малко, отколкото говорят за това. И особено ако са минали 30-те. Тогава, освен всичко друго, се задейства (което е характерно също и за мъжете) и нежеланието да променят установения си начин на живот.

Съвременното общество предоставя по-голяма свобода на хората в техните действия, включително и при реализирането на инстинктите им. А в инстинктите не е заложен пожизненият брак и най-вече моногамният брак.

Следването на инстинктите (т.е. на чувствата) при избора на брачен партньор е в противоречие със съвременния идеал за моногамен брак и не способства за селекцията на вида HOMO SAPIENS в посока увеличаване на нивото на алтруизма и културата.

Интелигентността, отзивчивостта, взаимоуважението излизат от мода, а от екрана и страниците се култивира сила и настойчивост, необузданост и невъздържаност в желанията. Да се приписва всичко това на влиянието на масовата култура, най-малкото е некоректно. Масовата култура е обобщено отражение на природната култура на всички хора.

Най-лесният начин да се издигнеш в йерархията е да унижиш околните. Мисля, че всеки от нас много пъти е бил свидетел и дори жертва на подобен самоцелен стремеж на едни хора да унижават другите.

Алкохолът се употребява най-вече от тези, на които най-малко им трябва да освобождават инстинктите си.

Егоцентризъм  неспособността да ПОИСКАШ да се поставиш на мястото на другия, да „му влезеш в положението“; егоцентризъм е нежеланието да действаш въпреки своите интереси. В психологията съществуват понятията „рефлексия“ и „емпатия“. Първото е способността да оценяваш себе си през очите на другите, а второто – способността да възприемаш емоциите на другите. Егоцентрикът има понижена способност и към едното, и към другото.

При това за егоцентрика околният свят и най-вече вътрешният свят на отделните хора ни най-малко не му е интересен. Той се интересува само от своя собствен свят, понякога до самовлюбеност. Това косвено се потвърждава от любовта на жените към огледалата.

Егоцентрикът дори не се и опитва да се постави на мястото на другия, не се и опитва да разбере какъв е неговият проблем. И работата не е само и не толкова там, че той не е способен на това! Просто на него и през ум не му минава да го направи. Егоистът, напротив, прекрасно си представя и разбира всичко, но съзнателно игнорира проблемите на другия. Егоизмът е един от най-важните признаци на висок ранг.

Съвсем не е задължително егоцентрикът да е лош човек! Той, така да се каже, е невнимателен. Той, например, може да залива с доброта един човек, който не изпитва особена необходимост от това, и дори да не усети тази ненужност. По същия начин, когато притеснява някого, той напълно искрено не забелязва неудобствата, които причинява. Като разновидност на това свойство може да се отбележи крайната сдържаност на егоцентрика, когато му се наложи да изрази своята благодарност пред другите или да ги похвали.

При което не съществува особена причина егоцентрикът да бъде едновременно и егоист (ужас!).

Съвсем разбираемо е тогава това, че егоцентриците много често са жертви на крадците в многолюдните места (обществения транспорт, магазините), като в момента на самата кражба те обикновено нищо не забелязват или усещат.

Жените не са по-добри от мъжете! Илюзията за женската доброта е следствие от майчинския инстинкт, но той съвсем не е равен на доброта и плюс това действа само по отношение на своите деца.

От Анатолий Протопопов: „Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник“, изд. НЕП
Картина: Edvard Munch - The dance of life, 1899-1900