Простите периоди на човешкия живот ~ Х. Спенсър ЛЮИС

От „Човешката съдба в циклите на Розенкройцерите”

(1883 ~ 1939)

Пътешествието в живота е много подобно на това в морето. Дълги наблюдения са открили, че човешкият живот е разделен на периоди както дните през морското пътешествие, с определени събития, случващи се през всеки от тях. Обикновеният човек е неосъзнат за тези периоди и още повече за каквото и да е значение относно събитията, които най-вероятно го очакват. Той не е подготвен да ги посрещне, докато те не го връхлетят, и е с вързани ръце при разрешаване на житейските проблеми поради липса на знания относно благоприятните тенденции, които се проявяват във всеки следващ период. Чрез циклите на живота ние можем механично и точно да планираме нашия живот и външните влияния и да извличаме преимущества от тях или в невежеството си да им се подчиним. В първия случай ние сме господари на съдбата си, а в другия сме нейни жертви.

Простите периоди на човешкия живот 

Да прегледаме първия период от седем години. Това е времето, през което преживяваме ранното детства и през което се поставят основите на нашето образование и културно развитие. Това е периодът на самооткриване, що се отнася до обективния свят и нашето отношение към него. Научаваме се да ходим и да говорим, да контролираме тялото си и да имаме подходящо отношение към физическата и материалната обстановка.

През втория период от седем години (от седмия до четиринадесетия рожден ден) стават известни физически промени в нашето развитие. Умственият аспект заема второстепенно място в промяната, която се извършва. Точно преди завършването на периода става важна промяна в женския и мъжкия индивид, която подготвя детето за третия. Ако тези промени не се извършат до края на втория период, детето е психологично или физиологично под нормалното развитие. Физиолозите и психолозите несъзнателно са признали този период в цикъла на живота.

През третия период от седем години (от четиринадесетия рожден ден до двадесет и първия) наред с физическите и умствените промени, се развива психичната страна на човешката природа. Това довежда до чувство за дълг, достойнство и придава характер на индивида. През този период човек достига до тази степен ща психично, умствено и физиологично развитие, която го прави едно способно, квалифицирано и поемащо юридически и законни отговорности същество. Който не достигне до тази степен на развитие до двадесет и първата си година, е назад в своето развитие и се квалифицира като некомпетентен и поднормален.

В четвъртия период от седем години (от двадесет и първия рожден ден до двадесет и осмия) следва развитие, което е концентрирано твърде силно в емоционалната природа и довежда до пълно разгръщане на искрата, събудена през миналия период. Тогава индивидът получава стабилност, подсилва чувството си на отговорност и постепенно започва дейност с по-висшите си способности, известни като интуиция, умствена телепатия, несъзнателна психометрия и подобни качества, заедно с пробуждане на интерес към музиката, изкуствата, религията и по-висшите неща в живота. Отсъствието на каквито и да било прояви в този аспект показва на психолога или психиатъра едно ненормално развитие.

В следващия период от седем години (от двадесет и осмата до тридесет и петата) най-активни са творческите процеси на ума и способностите за мислена представа. Въображението и умственото творчество се засилват в хармонично единство с космичното съзнание и етичните стандарти на живота.  Забележително е, че световните философи и мистици внезапно са идвали до космично просветление и до пълна хармония с космичното съзнание. Най-великите от тях са започвали световните си мисии и са написали най-великите си творби.

В следващия период (от тридесет и петата година до четиридесет и втората) човек навлиза в един стадий на развитие, който го кара да изследва и разкрива велики знания и скритите факти на живота. В природата му навлиза едно безпокойство. Той не е доволен от монотонността на егоистичната и личната сполука. Засилват се хуманитарните и братските чувства. Те го карат да споделя, разучава, открива и посвещава тези открития на хората за тяхното благополучие. През този период хората, които са насъбрали големи богатства, започват да ги разпределят за подпомагане на изкуствата, науката, училищата, университетите или за разни откривателски и научни експедиции. Това е наистина кулминационният период на всички предшестващи години за обикновения човек. Заражда се чувството за отплащане, нуждата да върне на Космоса и човечеството някои от нещата, на които се е радвал през живота си.

През периода от четиридесет и втората година до четиридесет и деветата желанието да си почива и да размишлява философски създава у човека нов характер. Той силно се разгръща и в някои случаи става нов човек с нови надежди, желания и мироглед и има нови цели и идеали, за които работи. Умът много по-силно се обръща към религия, философия и към хуманитарни дейности, които носят утеха и мир чрез даване на помощ, здраве и радост на потиснатите, унизените и оскърбените. 

През следващия период (от четиридесет и деветата до петдесет и шестата година) се откриват още тенденции за отказване от лични и егоистични амбиции. Характеризира се с постепенно намаляване на жизнеността и физическата сила, но това се компенсира от психичната и умствената хармония на природата. Тук махалото започва да се люлее от физичното същество към духовното. По тази причина тялото започва да губи способността, си да се бори с болестите и да надвива напрежението на извънредната умора или нещастните случаи, които изискват силна жизненост. Статистиките разкриват огромните промени, които настъпват във физическото тяло през този и предшестващия го период.

През следващите седем години (от петдесет и шестата до шестдесет и третата) продължава състоянието от предишния период. Сега то се придружава от размекване на умствените способности заедно с намаление на физическите сили, което прави индивида все повече психично и духовно хармоничен с целия цикъл на прогресията. Тъй като човек е роден, за да стане жива душа, а не само одухотворено животинско тяло, той се развива период след период (от раждането до седемдесет и седмата си година) от физическо към духовно същество и така все повече се приближава към неизменната цел на своето съществуване.

Периодите от по седем години допринасят за духовното развитие и постепенното разпадане на физическото тяло. Краят на цикъла е приблизително към сто четиридесет и четвъртата година, за да може цикълът на живота да се хармонизира с други цикли и периоди, за които става дума по-нататък в книгата.

В този извънредно прост цикъл от по седемгодишни периоди виждаме ритъма на живота, който е всемирен за всички и е в унисон с математичния и геометричния план. Той е неразбираем, ако не проучим космичните закони и не разберем както розенкройцерът вселенския план на космичния ритъм.

Можем да сравним тези периоди от по седем години с цикъла на отделните ноти в октавата на пианото. Всяка октава има своите ноти, разпределени на отделни сили на трептенията,и периодите в една октава са идентични с тези на друга. Можем да кажем, че дивакът или примитивният човек живеят през един цикъл, който можем да сравним с една по-ниска октава, изсвирена на пианото. Въпреки че той преминава през периодичните ноти на този цикъл, те не осъществяват чрез него същата хармония както друго лице в културна страна,, което преминава през една от по-високите октава. Според учението за прераждането и това за еволюцията в характера и личността, всяко същество преминава през последователни цикли като през различните октави — от най-ниската към най-високата. Нямаме съзнание за най-ниската и най-високата или последната октава, ако има такъв цикъл на живота. Защото самият човек е безсмъртен и следователно не може да има нито начало, нито край.

От „Човешката съдба в циклите на Розенкройцерите”, Х. Спенсър Люис
Снимки: Searching

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност