12 заповеди за ЩУРЦИТЕ, написани от основателя на в-к „Щурец” през 1937 г.
(Райко Алексиев, 1908 г. Картичка до сестра му с посвещение на гърба: За спомен на сестра ми. В жест на братска любов подарявам лика си за спомен. Враца, 7 VIII 1908 г.)
1. Стреми се да създадеш колкото може повече веселие на околните.
2. Никога не издавай своите болки и лични огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди съжаление, а съжалението е просяшка монета.
3. Не се озлобявай срещу никого. Дори когато осмиваш някого, не го мрази. Омразата и озлоблението пречат да се създаде хумор и превръщат духовитостта на псуване. А псувнята не е препоръчителна в обществените отношения.
4. Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.
5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство.
6. Занимавай публиката със собствената си личност само дотолкоз, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или слабости. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш сам с труфила - сам ще станеш смешен пред очите на другите.
7. Имай винаги собствена идеология и собствен светоглед. Дори да е погрешна идеологията, щом е собствена - прощава ти се. Пази се обаче да услужваш на чужди идеологии, защото от „обществен коректор”, (какъвто трябва да бъде хумористът), ще се превърнеш на жалък шут в чужд палат.
8. Никога не казвай: „Аз ще осмея този и този или това и това.” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а само по подбуда от проявленията им.
9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, така че веднъж казана от тях духовитост, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да приписваш остаряла и известна шега. А ако е толкоз хубава, че те изкушава да я поднесеш пак на читателя, съобщавай, че е чужда, или най-малко не се подписвай сам под нея.
10. Никога не цитирай свои собствени духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си само ония, които веднъж са казали нещо сполучливо и се усещат слаби да кажат подобно нещо и в бъдеще.
11. Не разказвай в компания чужди анекдоти. Ако можеш, измисляй в момента свои шеги и задявки. Хумористът не е актьор, а творец.
12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.
В-к „Щурец”, г. 5. бр. 250, 24.09.1937 г.
Източник: literaturensviat.com
Снимка на Райко Алексиев, 1908 г. Картичка до сестра му с посвещение на гърба: За спомен на сестра ми. В жест на братска любов подарявам лика си за спомен. Враца, 7 VIII 1908 г., ДА „Архиви”, bg.wikipedia.org