„Не могат да се извличат фундаментални морални ценности от научното познание.“
Ричард Докинс е виден английски етолог, еволюционист, биолог, хуманист, привърженик на направлението на неодарвинистите и автор на много научно-популярни книги. Той е открит атеист, хуманист, скептик и спада към най-изявените критици на креационизма.
Въпреки че започва да се съмнява в съществуването на Бог, когато е 9-годишен, по това време той е убеден в достоверността на аргумента, че след като може да се забележи ред и дизайн в природата, то следователно Бог като Творец съществува. Около 15 - 16 годишен стига до заключението, че теорията за еволюцията на Дарвин дава по-добро обяснение за разнообразието на живота и става атеист.
Днес в популярната култура Докинс е познат като "рок звездата" на атеизма, хуманизма, еволюционната биология и критичното мислене. Той е интелектуалният кошмар на апологетите на исляма, креационизма и сектантското мислене, основано на отказа от доказателства и рационализъм.
(Charles Bell, The anatomy of the brain, 1802)
Ако срещнете човек, който твърди, че не вярва в еволюцията, напълно спокойно и сигурно може са заключите, че пред вас стои невежа, глупак или луд.
За да лекувате злокачествената си анемия, може да отидете на знахар, за да ви премахне уроките, или да вземете витамин B12. За да предпазите детето си от полиомиелит, може да се молите или да го ваксинирате. Ако се интересувате от пола на нероденото си дете, може да се консултирате с гадатели колкото си щете... но те ще познаят средно в петдесет процента от случаите. Ако искате истинска точност... ползвайте амниоцентеза и ехография. Осланяйте се на науката.
Всъщност не съществува никаква алтернативна медицина: има само медицина, която работи, и медицина, която не работи...
Ценностната система на учените е такава, че според нея в природните истини има нещо почти свещено. Може би затова някои от нас така се дразнят от астролози, екстрасенси и други подобни шарлатани, които другите хора снизходително толерират като безобидни шоумени. Законът наказва за клевета онези, които съзнателно говорят лъжи за някого. Но ако лъжеш за природата, излизаш сух от водата – тя не може да те съди. Ценностите ми може и да са изкривени, но действително бих искал да видя природата защитена в съда, подобно на тормозено дете.
Склонността да мислиш инстинктивно е един от главните проблеми, с които ни се налага да се борим по отношение на обществото към науката.
За всяко неутрално съобщаване на обективен факт от ваша страна, ще се намери някой, който да го интерпретира като заемане на позиция в спор, за който дори не подозирате, че съществува.
Независимо колко правилен и основателен е вашият аргумент, винаги ще има хора, които ще го приемат като дълбоко обидно, нараняващо чувствата им, становище.
Обратната страна на любовта към истината е, че тя може да накара учените да я преследват независимо от нежеланите последствия. На техните плещи лежи тежката отговорност да предупреждават обществото за тези последствия. Айнщайн, съзнавайки опасността, е казал: „Ако само бях знаел, щях да стана ключар“. Но естествено, е нямало да го стори. А когато му се удава възможност, подписва знаменитото писмо, предупреждаващо Рузвелт за възможностите и опасностите, свързани с атомната бомба. Част от враждебността, насочена към учените, е равносилна на убиване на вестоносеца, донесъл лоша вест. Ако астрономите предупредяха, че голям астероид е на път да се вреже в Земята, то последната мисъл на мнозина преди удара би била да обвинят тях.
Учените, занимаващи се с еволюцията, са в добра позиция да виждат противоречията в абсолютното поставяне на правата на човека над тези на всички останали видове. Някои „закрилници на живота“ с унес твърдят колко безкрайно ценен е той, докато лакомо поглъщат сочна пържола. Очевидно животът, който те закрилят, е най-вече човешкият. Без значение дали това е погрешно, или не, един еволюционист поне ще ни предупреди за различния аршин. Не се разбира от само себе си дали абортът на едномесечен човешки зародиш е убийство, докато застрелването на слон или планинска горила, напълно зрели и чувстващи, не е.
Абсолютисткото издигане на Homo sapiens над всички други видове, своеволното предпочитане на човешки ембрион или вегетиращ човешки инвалид пред зряло шимпанзе в разцвета на силите си, целият този видов апартейд ще се срине като къща от карти.
Независимо дали ни харесва или не, хората са повлияни от приказки, личности и подробности.
Ние, хората, вдигаме нос толкова високо, че сме готови да възвисим своите нещастни грешки до вселенското величие!
В Стария завет Бог е най-неприятният герой от всички. Той е ревнив и горделив, той е дребнав, несправедлив, отмъстителен, кръвожаден етнически прочиствач, женомразец и хомофоб, расист, убиец на деца и цели народи, гнусен мегаломан, садомазохистичен и движен от настроенията си тиран.
Отсъствието на друг претендент за източник на човешка мъдрост съвсем не означава, че религията има право да узурпира трона на моралиста.
"Доброто" не се явява необходима условна хипотеза за бог, а само желана добавка.
Аз съм против религията, защото тя ни учи да бъдем доволни от неразбирането за света.
Даже ако на реален въпрос науката не може да даде отговор, не означава, че религията може да го направи.
Когато обсесивна делюзия се появи при един човек, това е лудост. Когато се появи изведнъж при много, това е религия.
Разногласията между теологията и науката не се свежда до нюанси. Това е разликата между една тънка книжка и библиотека от милион мили.
Всички сме атеисти спрямо хилядите божества, в които е вярвало човечеството през своята история. Някои от нас просто прибавят още един бог към списъка.
Не съм "ислямофоб". Проблемът ми е с уредените бракове, рязането на глави, убиването с камъни, бичуването с камшик, насилственото рязане на клитори, репресията над жените, убиването на гейове, неверници, хора напуснали вярата и тн.
Религията трябва да бъде оспорвана, защото е широко разпространена. А щом влияе на хората толкова силно, трябва да бъде развенчавана.
Ако погледнем нещата реално, най-страшната опасност е високотехнологично оръжие да попадне в ръцете на крайно религиозни групи хора. Такива, които са склонни да пожертват и собствения си живот в името на някаква религиозна кауза.
Изглежда фразата "нечестиви пари" е била изобретена специално за нуждите на римокатолическата църква.
Мистиците обичат тайните и по всякакъв начин се опитват да ги запазят. Учените ги обичат по друга причина: тайните откриват за тях поле на действие.
Нека умът бъде отворен по всякакъв начин, но не чак толкова отворен, че мозъкът да изтече.
Да нямаш съмнения, да си сигурен в нещо, без да имаш доказателства – това е лош порок.
Не търсете безсмъртие с помощта на размножаване...
Нека децата да учат различни религии, да забележат несъвместимостта им и да извлекат собствени заключения от тази несъвместимост.
Религията съвсем не е корена на всички злини, понеже нищо не може да бъде корена на всички злини.
"Непостижимо" не означава "затворено за постигане".
Слепотата към страданието е естествено следствие на естествения подбор. Природата не е жестока, но е безчувствена.
Природата никога не прекалява: тя винаги се стреми към равновесие.
Вселената, която ние наблюдаваме, притежава именно тези свойства, които ние би трябвало да очакваме в същността й - няма дизайн, няма цел, няма зло и няма добро, нищо друго, освен сляпо и безмилостно безразличие.
Трябва да учим нашите деца на алтруизъм, защото не може да се очаква, че той е съставна част от тяхната биологична природа.
Вероятността да има Бог е по-малка от 50 процента. Много по-малка. Вероятността да няма Бог е почти 100%, но не съвсем. Не бих бил истински учен, ако приемах нещо за 100 процента доказано.
Истината за еволюцията, както и за много други научни открития е невероятно увлекателна, потресаваща и прекрасна; да умреш, така и не разбирайки нищо за нея, представлява за мен истинска трагедия!
Аз смятам, че съществуването на някакъв Бог, като например Зевс или Йехова, е също толкова малко вероятно като онова на Сънчо, но идеята за някакъв вид съзидателен разум не е чак толкова смехотворна.
Бог, който е способен да контролира и изменя състоянието на всяка отделна частица от Вселената, не може да бъде прост. Неговото съществуването също изисква грандиозно обяснение.
Шансовете за съществуването на всеки от нас са безкрайно малки и въпреки кончината, която ни очаква, трябва да се чувстваме фантастични късметлии за десетилетията, които получаваме под слънцето.
От Ричард Докинс, "Наука в душата", изд. Сиела, "Делюзията Бог", изд. Изток-Запад
Изображение: Charles Bell, The anatomy of the brain, 1802