Руският поет и баснописец и поучителната му история за висините, слабостите и талантите. 

(Portrait of fabulist Ivan Andreyevich Krylov,1839)

Орел и кокошки 

На красоти очите му да се любуват

        във ден, от слънце засиял,

                Орел летял

        и там, където мълнии стануват.

След полета в призвездния простор

за отдих Царят-птица кацнал на стобор.

Защо? Загадка любопитна!

        Капризни са царете не от днес:

или поискал на стобора да направи чест,

        или съвсем не правел царски жест,

        а просто нито дъб, нито скала гранитна

                наоколо съзрял.

        Щом малко постоял

на друг стобор, Орелът прелетял.

        Това видяла качулата Квачка

        и тъй на своята кума рекла:

        „Приказват само — орлови крила!

Подобен полет и за мене е играчка.

                Ако река, без много зор

        ще литна от един на друг стобор.

        Не бива да сме занапред глупачки,

        да гледаме орлите със захлас —

не са те с нищо повече от нас;

        нали видяхме ти и аз,

че те летят по-ниско и от квачки.“

Орелът, от брътвежа отегчен,

й казал: „Права си, но не съвсем.

Прелитат и по-ниско от кокошките орлите,

но никога кокошки не ще стигнат висините!“

***

        Ако талантите оценяш ти,

за слабостите време не губи напразно;

усещайки кое у тях е силно и прекрасно,

вникни в различните ни висоти!

Превод от руски: Александър Миланов
* Portrait of fabulist Ivan Andreyevich Krylov,1839. Not finished. Oil on canvas. 102.3 x 86.2 cm. The State Tretyakov Gallery, Moscow, Russia - bg.wikipedia.org