Мислите на известния савойски философ, писател, адвокат, дипломат и дългогодишен посланик в Русия, смятан за един от основоположниците на съвременния консерватизъм.

(1753 ~ 1821)

Всеки народ има правителството, което заслужава. (в писмо до посланика на Кралство Сардиния от август 1811 г. относно положението в Русия)

Философията неуморно твърди, че в никакъв случай не бива да си представяме Бога, подобен на нас самите. Приемам тоя съвет при условие, че и философията на своя ред приема учението на религията, призоваващо ни да се уподобяваме на Бог. Та нима не знаем, че сме създадени по Божи образ и подобие, и нима именно Бог не ни е призовал да се стремим да бъдем съвършени като него?

Вкусът не е нищо друго, освен съвестта на прекрасното, а съвестта – нищо друго, освен нравствен вкус. 

Гласовете е нужно да се „претеглят”, а не да се броят.

Женитбата за човек, поне малко разумен, е подобно на спасението на душата – върши се с трепет и страх.

Конституция, написана за всички народи, не е добра за нито един. 

Най-малко могъщ е онзи суверен, който може всичко…

Не съществува обществена нравственост, нито национален характер без религия, няма европейска религия без християнството, няма истинско християнство без католицизма, няма католицизъм без Папа, няма Папа без неговото върховенство. 

Всеки закон е безполезен и дори вреден, ако народът е недостоен за закона и не е създаден да го следва. 

Всички примери са безполезни - дори около гилотината винаги има джебчии.

Преувеличението е лъжата на благовъзпитаните хора.

Начетената жена може да остане ненаказана само в случай, че полага повече усилия, за да прикрива своите знания, отколкото мъжете - за да ги демонстрират.

Нито един от тези, които нямат син, не знае, какво е това война.

Характерна черта на руснака е висшият страх пред лицето на висшестоящият и висшето презрение към него.

Портрет: Joseph de Maistre (1753-1821), homme politique (politician) - en.wikipedia.org