Мъдростта на времето в думите на прочутия древноримски поет и комедиограф

(185 ~ 159 г.пр.н.е.)

Фразата „Homo sum, humani nihil a me alienum puto" – „Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо”, превърнала се в афоризъм, за първи път се появява през 162 г. пр.н.е. в комедията на Публий Теренций „Heautontimorumenos” – „Самоизмъчващия се”. В пиесата се разказва за това, как Клиний, син на стареца Менедем, се влюбил в съседското момиче. За да прекрати тази нежелана връзка, бащата започнал да се отнася сурово със сина си. За да избегне издевателствата на баща си, Клиний напуснал родния дом и постъпил на военна служба. Съвестта започнала да мъчи бащата за лошото отношение към сина му. Той започнал да изнурява себе си с непосилен труд на полето, вършейки работата, която иначе изпълнявали робите му. Хремет, съседът на Менедем, го попитал защо от сутрин до вечер се съсипва от работа, при положение, че има достатъчно богатство и роби, който да вършат работата: „Ни край, ни покой на себе си не даваш ти." – казва Хремет, и получава следния отговор:

Нямаш ли си работа, Хремет? 

В чуждите дела се месиш! А тебе те
съвсем не те засягат.

Хремет:

Аз съм човек!
И нищо човешко не ми е чуждо.
Но ако ти ме питаш, аз ще отговоря.
Ако си прав и аз така ще сторя,
ако обаче бъркаш – да те отклоня ще се опитам.

Думите на Хремет станали афоризъм. Едва ли Теренций е предполагал, че тези думи ще се превърнат в един от най-известните афоризми векове по-късно. Със сигурност не е предвидил и това, че в тези думи ще бъде вложен смисъл съвсем различен от първоначалния. В думите на Хремет е изразена мисълта за същностната съпричастност и съчуственост на човека към радостите и печалите на другия човек. В древноримската литература това изречение станало израз на идеята за социалното единство – всички хора са братя, защото са хора.

***

Висшето право често е върховно зло.

Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.

Живей както можеш, ако не можеш както искаш.

За човека няма нищо по-ценно от добротата и любезността.

Истината поражда омраза.

Колкото хора, толкова и мнения.

Една лъжа ражда друга.

Любовта може да промени човек до неузнаваемост.

Който претърпи една обида, няма да го отмине и друга.

Лесно ни е, когато сме здрави, да даваме съвети на болните.

Лошо начало - лош край.

На умния му прилича да опита всичко, преди да прибегне към оръжието.

Който говори това, което иска, ще чуе и това, което не иска.

Влюбените са безумни.

Гневът на влюбения е възраждане на любовта.

Не купувам надежда за пари.

Старостта сама по себе си е болест.

На приятелите всичко е общо.

Казано – направено.

Съдбата помага на смелите.

Нима с парите си загубил и разсъдъка си?

Глупостта често се крие зад скромността.

Който мълчи, достатъчно хвали!

Ако беше на мое място, другояче щеше да съдиш.

Крайното съблюдаване на законността може да се окаже крайно беззаконие.

*Alleged portrait of Terence, from Codex Vaticanus Latinus 3868. Possibly copied from 3rd-century original.