Бележит писател, езиковед, фолклорист, учител, общественик, просветител и създател на едно от първите класни училища в България. Роден в Копривщица в многоюдното семейството на прочутия даскал Хаджи Геро Добрович-Мушек, увековечен като хаджи Генчо в Каравеловата повест "Българи от старо време", Найден Геров отрано поема по духовните пътеки на знанието. Ученик на Неофит Рилски, който настоява и ходатайства Геров да продължи обучението си в Одеса, той постъпва в прочутия Ришельовски лицей и завършва с отличие през 1845 г.
23-годишен, Найден Геров се връща в родната Копривщица и започва активна просветителска работа. Отваря първото класно училище и създава първата в България учебна програма, съблюдавайки строг ред. През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, поддържана от българската интелигенция, чиято цел е да обезсили гръцкото влияние в града. По онова време и духовенството, и обучението в Пловдив са гръцки. Но силната вяра на шепа заможни и родолюбиви българи в достойнствата на родния ни език, и отдаденото дело на Найден Геров, утъпкват трудния път към просветителството.
(1823 ~ 1900)
Найден Геров за най-радостния ден в живота си
20 юли 1851 г., Св. пророк Илия Гръмовник
Достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето.
Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха...
На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език!
След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, Св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци...
Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха.
Тоя ден е най-радостният в живота ми.
***
Цели 50 години, Найден Геров събира хиляди песни, поговорки, думи и имена, които сътворяват епохалното дело на живота му - "Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров". Първият том е издаден през 1895 г. Шестте тома на речника съдържат около 80 000 български думи, а за илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, близо 5000 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете.
Снимка: lit.libsofia.bg