За обичта, светостта на брака, малките знаци на нежност и благословението божие. Думи на Александра Фьодоровна (1872-1918), германска принцеса и императрица на Русия, съпруга на последния руски император Николай II

(1872 ~ 1918)

Без благословението на Бога, без Неговото освещение на брака, всички поздравления и добри пожелания на приятелите ще бъдат празни звуци. Без Неговото ежедневно благословение на семейния живот даже и най-нежната истинска любов няма да съумее да даде всичко, което е нужно на жадуващото сърце. Без благословението на Небето цялата красота, радост, ценност на семейния живот може да бъде във всеки момент разрушена.

***

В устройването на дома е длъжен да участва всеки член от семейството и най-пълното семейно щастие може да бъде достигнато, когато всички честно изпълняват своите задължения.

***

Една дума обхваща всичко – това е думата ЛЮБОВ. В думата „любов” се съдържа цял том мисли за живота и за дълга, и когато ние прилежно и внимателно я изучаваме, всяка от тези мисли се показва ясно и отчетливо.

***

Още една тайна за щастието – това е ВНИМАНИЕТО един към друг. Мъжът и жената са длъжни постоянно да оказват един на друг знаци на най-нежно внимание и любов. Щастието на живота се състои от отделните минути, от малките, бързо забравящи се удоволствия, от целувка, усмивка, добър поглед, сърдечен комплимент и безчислени малки, но добри мисли и искрени чувства. На любовта също ѝ е нужен нейния ежедневен хляб.

***

Когато увехне красотата на лицето, потъмнее блясъка на очите, а със старостта идват и бръчките или оставят своите следи болестите, скърбите, грижите, любовта на верния мъж също трябва да остава дълбока и искрена, както и по-рано. Няма на земята мярка, която да е способна да измери любовта на Христос към Неговата Църква и нито един смъртен не може да обича с такава дълбочина, но въпреки това всеки мъж е длъжен да направи това в такава степен, в каквато тази любов може да се повтори на земята. Нито една жертва не трябва да му се струва по-голяма от неговата обич към любимата.

***

В обичта е нужна особена деликатност. Можеш да бъдеш искрен и предан, и въпреки това в думите и постъпките да не ти достига тази нежност, която така покорява сърцето. Ето съвет: не демонстрирайте лошо настроение и наранени чувства, не говорете гневно, не постъпвайте глуповато. Нито една жена на света няма така да се притесни от резките или необмислени думи, излезли от вашата уста, както вашата собствена жена. И най-много от всичко на света се бойте да огорчите именно нея. Любовта не дава право да се държиш грубо по отношение на този, който обичаш. Колкото са по-близки отношенията, толкова повече се наранява сърцето от поглед, тон, жест или дума, които говорят за раздразненост или необмисленост.

***

Всяка жена трябва да знае, че когато е объркана или в затруднение, в любовта на своя съпруг тя винаги ще намери безопасно и тихо убежище. Тя следва да знае, че той ще я разбере, ще се обръща към нея много деликатно, ще употреби сила, за да я защити. Тя никога не бива да се съмнява в това, че във всички нейни затруднения той и съчувствува. Тя никога не трябва да се бои да срещне хладност или укор, когато дойде при него да иска защита.

***

Ако почиташ своя съпруг, то той е възвишен, ако не го почиташ, то той е унижен.

***

Нужно е да се съветваш с жена си за своите дела, за своите дела, да и се доверяваш. Може би тя не мисли като него, но е възможно да предложи нещо много ценно, тъй като женската интуиция често сработва по-бързо отколкото мъжката логика. Но даже и жената да не може да окаже помощ в неговите дела, любовта към него я заставя дълбоко да се интересува от грижите му. И тя е щастлива, когато той иска от нея съвет, и така те още повече се сближават. Ако денят е бил благоприятен, тя заедно с мъжа си разделя неговата радост, ако е бил неудачен, тя му помага като вярна съпруга, преживявайки неприятностите, ободрявайки го.

***

Трябва ръцете на мъжа, вдъхновени от любовта, да умеят да правят всичко. Трябва във всеки любящ мъж да има голямо сърце. Много страдащи ще намерят помощ в истинското семейство. Всеки мъж на жената християнка трябва да се обединява с нея в любовта към Христос. От любов към нея той преминава изпитанията на вярата. Разделяйки нейния живот, изпълнен с вяра и молитви, той и своя живот свързва с Небето. Обединени на земята с обща вяра в Христос, преплитайки своята земна любов с любовта към Бога, те ще бъдат вечно съединени и на Небето. Защо на земята сърцата губят години, сраствайки се в едно, преплитайки своя живот, сливайки душите си в един съюз, който може да се достигне чак след гроба? Защо веднага не се стремим към вечността?

Източник: pravoslaven-sviat.org
Снимки: bg.wikipedia.org

*Александра Фьодоровна (1872-1918)

*Александра Фьодоровна с дъщерите си